Живот в осъзната грижа за нашия словесен “Аз”. Или защо бъдещето ни зависи от това как използваме езика и азбуката си
Движим се по пътя на сътворяването чрез Слово през 28-годишни цикли, а нашите 28 речеви вибрации са неконвенционално оръжие за съзидание и разрушение
Родолюбието и изкуството – основа за националното ни
и духовно усъвършенстване
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Иоан 1:1-3/.
В с. Добрич, Димитровградско, за десети пореден път се проведе, уникалният народностен празник на духа и словото “Доброслов 2016”. Той бе замислен като най-дългия поетичен маратон в страната, който да представя пъстротата и чистота на езика ни, да развива и съхранява българския поетичен дух. В Националния форум се включиха поети от цялата страна. По традиция форумът започна с водосвет в добричкия храм „Св. Иван Рилски“, построен през 1880 година.Поетите запалиха свещички за благослов и благоденствие. Яшо Минков, зам.-кметът на община Димитровград, откри празника и поздрави всички участници, съмишленици и организатори, пренесли във времето обновяващия дух на словото, на вярата, надеждата, любовта и радостта. Марин Маринов, кмет на с. Добрич, също поздрави и благодари на всички радетели на родното творчество, направили този празник възможен, като им обеща, че ще го има и в бъдеще.
След продължилия повече от четири часа народностен празник на духа журито в състав: Петър Анастасов, Димитър Христов, Демир Демирев и доц. Петър Хаджинаков обяви наградите: първа за Екатерина Маринова от Ямбол, втора за Милка Пиналска от Първомай и трета за Станка Бонева от Варна. Статуетката-награда за първото място е дело на скулптора Гроздан Грозев, един от основателите на празника и секретар на Народно читалище „Култура” в Димитровград. Изобразява старо, изсъхващо вече дърво, увенчано отгоре с чан – символ на разлистването чрез слово, чрез пробудата на стародавното ни духовно начало.
Специалната награда на кмета на Димитровград Иво Димов /картина от Панчо Панев/ за принос в поощряването и развитието на културните и патриотични ценности отиде при Лияна Фероли от Кърджали. Тя припомни, че в началото словото е придобило плът, за да може сега плътта да еманира до Слово и пожела на своите братя по перо да работят неуморно, за възкръсването на страната ни от пепелта на духовната разруха.
За жалост, миналата година Панчо Панев напусна нашия свят и не можа да присъства на поетичния празник, но пък в него взе участие неговият брат Христо Панев. Двамата са изтъкнати наши художници и родолюбци, възпели в творчеството си по уникален начин нашия извисен дух. Христо Панев /http://www.panevart.com/index.php?lng=bg&p=hristo/ продължава общото им дело за усъвършенстването на човека чрез най-висшата проява на духа – изкуството. Чрез него в миговете на вдъхновение, казва той, творецът се докосва до Бога. Христо Панев работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, на монументалните изкуства и оформлението на книги. Живописта му е силно експресионистична и с богата цветова гама. Повлияна е и от българската икона, от българската фрескова живопис. Рисунъкът му е с изчистени и много близки до поетичното слово линии. Има десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Неговото майсторство е възнаградено с много наши и световни награди. Носител е и на наградата „Художник на новия век“ /2013 г./ за принос в развитието на съвременното европейско изкуство в номинацията „Художник на годината“ от Световната академия по изкуства „Нова ера“, гр.Истанбул,Турция.Почетен член е на Руската Държавна Академия по изкуства в Москва. През настоящата година е номиниран и за наградата „Европа Ностра“.
Братята Панчо и Христо Паневи са почетни граждани на Димитровград. Те превърнаха съвсем безвъзмездно родното си село Крепост, Димтровградско, в истинска галерия на открито. Стените на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в селото са изографисани с 14 техни пана. А още 43 пана на двамата братя красят стените на кметството, читалището, училището и други сгради. Духовната “храна” на изкуството, казва Панчо Панев, трябва да присъства на нашата “трапеза” и да ни напомня за корените, за традиционните ценности. И това е особено наложително в днешната ни духовна долина на безидейното ни време, изпълнено с хаос, апатия и негативизъм. А изходът от него той вижда в съживлението на народностния дух, обогатяващ душите ни. Именно затова двамата художници-родолюбци подаряват свои картини на родното си село и зареждат с творческата си енергия, излята в монументалните сграфита и стенописи по фасадите на обществените сгради в с. Крепост. Те са уверени, че родолюбието и изкуството вървят неизбежно заедно, защото с тях отстояваме своето национално и духовно усъвършенстване.
Художникът-писател от Стара Загора Христо Танев, авторът на логото на поетичния форум, пък говори за значението на нашето сакрално слово в започналия вече процес на народностно обновление. Не случайно, хералдикът поставя в центъра на логото нашата правописна буква “г”, символ на двете енергии Ян и Ин, мъжката и женската, и на глагола, действието, от която излиза с геобразния си ход конят – слънчевият знак на българите. А лъчите около това ядро са 28 – броят на вибрациите, които има само българската реч, затова тя винаги е притежавала силата да твори нови реалности, нови идеи. Докато израелското писмо има само 22 вибрации, гръцкото – 24, латинското – 26, а най-доближаващите се до нашето, с по 27 вибрации, имат руското, украинското и турското. Но да притежаваш най-богатия на вибрации, и на смислови и звукови значения език, казва Христо, означава да съзнаваш мястото си в духовната йерархия на служението. Това означава не хленч, безверие, а много работа, отдаденост и сърцатост. И поетични събития, като “Доброслов 2016”, каза той, могат да направят много в тази посока, да допринесат за осъзнаването, че ние българите, и най-вече хората на словото, на културата, са призвани да работят за осъществяването на нашето духовно предназначение – да бъдем духовната лаборатория на света, да дадем на света новото знание на Мъдростта чрез действена жертвеност.
Нашите предци, твърди Христо Танев, са знаели, че добрите думи могат да лекуват и затова винаги са били на почит по нашите земи. Той припомни, че символните, азбучните знаци са свързани с духовните измерения на всеки човек на земята. А Творецът чува струните на това вътрешно звучене, на тези вътрешни полета. И който има слух за него, той може да освобождава, да сътворява новото. Той отразява и засилва своите и възприятията на другите хора, особено в моменти, като днешните, на върховно напрежение.Азбучните знаци, според Танев, са отражение на висшето творческо начало и имат силата да изграждат, развиват, но и да рушат. А злоупотребата с тях, накърняването им, води до много беди и престъпления. Затова и в Библията се казва, че с думите си ще се оправдаем и с думите си ще се осъдим /Матей 12:37/. Това е така, защото с негативните думи се извежда от равновесие нашия словесен “Аз”, нарушава се балансът между дух и материя и се включва механизмът на разрушението. Именно този процес е довел и до превеса на материалното, консумативното, над духовното. И така се е стигнало до днешния духовен и материален регрес, до пълния упадък, припомня писателят-художник, хералдик и изследоветел на глаголицата Христо Танев в книгата си “Азът на българите”, преиздавана три пъти, но сега библиографска рядкост. И тъкмо езиковите дисонанси и смесвания, като вавилонското стълпотворение, са довели до нарушаването на специфичните вибрационни честоти, характерни за определени географски ширини. И вместо да зареждат мозъчната кора на хората с характерните за дадено място специфични обертонове на съответния език, да зареждат и стимулират психофизиката и здравето на човека, те ги разрушават, водят до душевни смущения, напрежение, конфликти, агресия и до много психически заболявания. Затова тези симптоми са така характерни в днешното космополитно общество и след започналите масови преселения на народите. По този път се е зародила и другата анти-страна на Аз-а /Антихриста/ чрез излизане от първичното равновесие.
В „АЗ-ът на българите” Христо Танев обяснява, че първата българска азбука съхранява познатите още в тракийския орфизъм 28 вибрации на човешката реч, с които могат да се вършат чудеса, да се променя хода на времето, да се спират гръмотевици и бури, да се възвръща изгубеното равновесие. Затова и ние се движим по пътя на сътворяването чрез Слово през 28-годишни цикли, в които има по 7 високосни години. През 2016 година, твърди Христо Танев, свършва старият цикъл, започнал през 1988 година, и влизаме в поредния 28-годишен нов цикъл на обновление – и то преди всичко с помощта на нашия език, на нашата азбука. Затова не трябва да забравяме, че нашите 28 речеви вибрации са неконвенционално оръжие, което може и да гради, и да руши. Затова 7 империи и култури са се стремели към завоюване на нашите земи, но от тях не е останало и следа. Това ги очаква и по-новите носители на завоевателни апетити, убедено твърди Танев.
Не случайно, няма древна азбука, която да е създадена извън Балканския полуостров. И всички те са възникнали на основата на преоткрития от Константин-Кирил Философ ключ-модул с нашите изначални 28 вибрации, изразяващи цялостния спектър на човешката реч и автохтонната звуково-образна космогония. Именно с тяхна помощ той създава Глаголическия ключ-модул и модел на астрално-земния свят. А пък на неговата база Светите братя създават Глаголицата, която бива заменена от техните ученици в началото на X век с Кирилската азбука. Но все още българският език съхранява вложения в него глаголически модул, т.е. – основния ключ на богопознанието. Именно този ключ-модул, в който се пресичат еманациите на Словото и на Твореца, на лъчите на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред, образува и основния символ на живота – знакът на българите “Ж”. В езотериката, кабалистиката и в Библията това е семантичният знак – “Дървото на Живота”. В кирилицата той повтаря изцяло сакралното му значение – “Живете”, т.е. Живот в осъзната грижа за нашия словесен “Аз”. Но той не се отнася само за нас, а за всички сътворени чрез него хора на земята. Затова, според духовната наука, българин не е национална принадлежност, а духовна, йерархическа степен, желана за постигане от много души, идващи за превъплъщение на земята.
Затова, твърди Христо Танев, в започналата нова ера на Зеления Водолей българите са призвани да бъдат духовните водачи на човечеството. Но това е постижимо, само ако се освободим от духовното си робство и спазим основния закон за освобождение – прошката и покаянието. Както и главния тангристки завет към българите – “Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда!” Но тъй като българите живеят в Обетованата земя на библейските събития, където се е зародила първата азбучна система, Богът-Слово ще създаде необходимите еволюционни предпоставки, според много предсказания, за да изпълнят своето предназначение. И това няма как да не стане, след като са поставени тук в свещената българска земя на сътворението и възкресението, която затваря цикъла на цялата Божественост.
Затова Христо Танев пожела на участниците в “Доброслов 2016” да носят смело, неотстъпно и с вяра в сърцата си силата на преобразуващото и лекуващо българско слово, а така и да променят към по-добро света.
Лиляна Фероли
