Иванка Ангелова Стоянова

Коледа
Ще стоим затворени
в къщи цяла зима.
Че какво да сториш?
Сняг навънка има.
Ледени шушулки
на стряхата висят
по земята равна
снежинки се стелят.
Всички дребни птички
на топло се свиват,
дори кучетата
на топло се скриват.
По небето тъмно
ясни звезди светят
шейните препускат
и звънят звънчета.
Коледната песен
във нощта се носи:
„Стани нине Господине“
срещни драги гости!

Часовникът
Летен ден със нежни пръсти
понякога любовно ме прегръща.
Мечти ми носи – да летя в небето
докато навън е още светло.

Когато падне зрач, студено става.
Нощта е време за пълна забрава
леко повява вятърът в полето.
Хладни светят звездите в небето.

Вселената своя важен избор прави
разбужда ни, да не се самозабравяме.
Да си знаем, че дошли сме на земята,
за да си отидем на очната дата.

Бавно часовникът брои минутите
сънливо отмерва изминала нощ.
Отлитат някъде копнежи несбъднати
и се завръщат с по-силна мощ.