ЕЗЕРА
Вятър тихо навява, шепне.
Тъй нашепва тъги и спомени
По склонове, съдби, съзнания човешки
Всички, понесени към нещо друго
В коловози от нюанси и ухания
Премрежени зората; свечеряването
Всъщност, тъй някак по-красиви са
Когато не са на фокус
Разфокусирани фигури като в мъглявина от сенки
Срутват се светове зад нас
Като в земетръс, попаднали са те
А кой ще се погрижи за бъднините?
Съзнания, души??
Върни се, невъзвратимо
Върни се, необяснимо
Върни се, мистифицирано…
Върни се, метаморфоризирано
Малцина биха те познали
Ала заради тях се върни.
Потребно си, молим те!
На вечния траур
В алена кръв, обагрен.
27-ми март, 2024 г.
18:13 ч.
ПУСТОШ
Зад стъкла, стъмени
Привидно, незнайно що е зад тях
Свят – храм или нещо друго,
непонятно за странника
Разбираемо и понятно за себе си
В дъждовна мрачина
На бистра скръб
Жалей сърце:
за свидни,
недостижими,
святи,
неумолимо, преминали
в кротко сияние.
Езера, озарени от плахи лъчи
И кога гора зашуми
Спомня времена, свидни нами…
27-ми март, 2024 г.
18:20 ч.
НАВЯРНО
Звънък глас нашепва
Лъчи галят сетива, очи
Но не успокояват
Пътуват през съдби и случки
От хиляди години,
а небесният светлик
кротко шепне на водната шир,
озарена и плахо-стаена.
Топъл, звезден въздух и мъглявина
Тихо довяват нощта
Безсънна и често безлунна
Самотност в обяние, необятно
Запалени, самотни атоми
Тъгуват на вси в душите…
27-ми март, 2024 г.
18:26 ч.
СВЕТЛИК
Златокос, огънен плам
Златокосо сияние
Помилува душа более
Безбрежност от желания
Тихи и самотни
Разплитане на слабости
Болка, непозната
По устни – ни слов!
Само мълчание е мой спътник веке
Невъзможна рутина на събития
Неумолимата самота
Спасение, единствено възможно
Потъване в чуждите очи
Като в езера
Гледат ме в сиви краски
Светлата загадка
на сладки метаморфози на всичко…
27-ми март, 2024 г.
18:49 ч.
…
Вятър тихо навява, шепне;
Тъй нашепва тъги и спомени
По склонове, съдби, съзнания човешки
Всички, понесени към нещо друго
В коловози от нюанси и ухания
Премрежени зората; свечеряването
Всъщност, тъй някак по-красиви са
Когато не са на фокус
Разфокусирани фигури като в мъглявина от сенки
Срутватсесветове зад нас
Като в земетръс, попаднали са те
А кой ще се погрижи за бъднините?
Съзнания, души??
Върни се, невъзвратимо
Върни се, необяснимо
Върни се, мистифицирано…
Върни се, метаморфоризирано
Малцина биха те познали
Ала заради тях се върни.
Потребно си, молим те!
На вечния траур
В алена кръв, обагрен.