Огнища на българщината през вековете…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАНАСТИРЪТ „СВЕТА БОГОРОДИЦА“ В АРБАНАСИ

Българските манастири и църкви! Пред тези СВЕТИНИ смирено стаяваме сърцата си.
Свели ниско главите си – прекрачваме праговете им.
Тишина. Тишина. Тишина.
Святост и Тишина. Това е всичко, което усещаме в този момент.
А цветята, зеленината, песента на птичките – тя допълва усещането ни за тази святост,
която ни сродява с Вечността.

Манастирът „Св. Богородица“ в Арбанаси! Той е познат на толкова много вярващи и невярващи хора – туристи, гости, любители на светите места.

Заставам пред външните врати на манастира с трепет и надежда в сърцето си.
Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по алеята към храма… Изненадвам се, че той, храмът, е толкова малък в сравнение с очакванията ми. Но едно странно чувство на спокойствие, на близост и мир изпълва сърцата на нас,
посетителите, прекрачили прага на храма с вярата и надеждата, че Тя, Майката Божия, знае болката в сърцата ни, с която всеки страдащ идва на това свято място.

Заставам пред голямата Чудотворна икона, за която толкова много се говори.
Чудеса, чудеса, чудеса. Божии чудеса, извършени по застъпническите молитви на Св. Богородица, Майката Божия – най-голямата молитвеница и закрилница на човешкия род!Майката Божия – най-голямата молитвеница и закрилница на човешкия род!

Едно от тия странни чудеса е това, извършено с болното дете на бащата от турски произход, дошъл да потърси ИЗЦЕЛЕНИЕ за своето любимо дете.

Много мислих за това, което видях и почувствах в този манастир – за Чудотворната икона на Майката Божия; за смирения Божий служител, когото видях и с когото разговарях; за чудесните молитви, написани и поставени в притвора на храма; за указанията,
т. е. изискванията за извършване на Св. Тайнства: Кръщение, Св. Причастие, Венчавка. Ясно и точно! За да знаят хората. Да знаят значението
на Тайнствата. За да имат просвета – духовна просвета!!!

Минаха години – много години от този ден, в който посетих това свято място. Но чувството от досега с тези СВЕТИНИ, толкова близко, познато
и скъпо, остана завинаги в сърцето и душата ми…
Кина Златева

 

СПИСАНИЕ „БОЖЕСТВЕНИ ИСКРИЦИ“

 

„Божествени искрици“! Така озаглавихме своето детско-юношеско списание преди 15 -т години, когато започнахме да го издаваме в нашия град, Казанлък – Долината на Розите!
Да,“Божествени искрици“! Именно „Искрици“ трябваше да бъде наименованието му, защото то трябваше да разпръсне своя пламък като слаби Бижии искрици на светлина, на доброта и обич, на искреност, честност и смиреност – на всичко онова, на което ни учи Свещеното Писание!
И тези „искрици“ трябваше да се слеят след време в едно с всички останали „Божествени искрици“ по лицето на тази страна, на тази земя и да се разгорят в един голям и буен пламък, който ще обхване цялата страна, цялата земя, за да свети на всички хора, които се стремят към Светлината.
За да сгрее всички хора, чиито сърца копнеят за топлота и любов, за разбиране и приятелство – за смислен човешки живот!!!…
За да сгрее сърцата и душите на децата – тези, на които принадлежи Бъдещето на страната ни!!!… Затова посветихме това списание на Децата на България по цялата земя!!!…
Идеята за това списание се роди спонтанно, през 2000-та година, в един разговор с редактора на книжките ми – г-н Николай Михайлов. По негово предложение списанието започна да излиза под наименованието „Християнче“, от което излезнаха обаче само 6-т броя. Наскоро след това стигнахме до убеждението, че трябва да бъде променено името на това списание, защото разбрахме, че под това наименование такова детско списание е излизало преди години. Така се роди и второто му наименование – „Божествени искрици“.
Списанието излиза с благословението на Старозагорската Света Митрополия. А главен редактор на списанието е отец Йордан Карагеоргиев от храм „Св. Димитър Солунски“, гр. Стара Загора.
Издателствто, което ги издава тук, в нашия град, се казва „Стикс и Монида“. Издателство, в което работят много добри професионалисти, на които сърдечно благодарим за положения им труд през всичките тези 15 години, дори 16-та година вече започна!
Много от материалите, които ползваме за подготовката на това списание /особено в първите му години/, принадлежат на Издателство „Витезда“, а също и на монахиня Валентина Друмева – Майка Валентина от Калоферския манастир. Те двамата, г-н Николов и Майка Валентина, са нашите най-добри приятели на това детско списание, най-добрите ни и активни разпространители, за което ние, редакторите, използваме възможността да им благодарим отново най-топло, най-сърдечно!
Благодарим сърдечно и на всички наши сътрудници през годините, които се включваха със свои материали на напълно доброволни начала, както се подготвя и самото списание, на разпространителите му, на хората, които бяха близо до нас и ни подкрепаха духовно и морално!
Благодарим и на своите читатели, които изразяват радостта си искрено и нежно!
Ще се радваме много, ако и в бъдеще това малко и скромно наше списание носи радост на децата, младежите и девойките, на родителите, учителите и на всички наши читателите, за които го подготвяме, с Божията помощ – с много загриженост и обич!
С уважение към всички: Кина Златева