КОСТАДИН МИХАЙЛОВ С ДВОЕН ЮБИЛЕЙ

Интервю на Велина Георгиева

Костадин Михайлов е певец и нестинар. Роден е в Царево и израснал в село Бродилово. Първите награди за изпълнение на народни песни са от неговите ученически години в СОУ „Д.Чинтулов” Бургас. Пял е по сцените на много държави, почти навсякъде където живеят българи. От няколко години работи като учител по история и музика в Костинброд, а негови възпитаници са също вече сред наградените. Самият той е само на 25 години и отпразнува рожденния си ден  със самостоятелен концерт в летния театър под патронажа на  кмета на Бургас г-н Николов.

Благодарен е на Бог за всичките си срещи с публика, но и за тишината и съхранения автентичен вид на  неговото село. Бродилово е известно, както и близкото му село Българи, с нестинарството. Има три албума с народни песни и две авторски книги.

• Г-н Михайлов, Вие сте само на 25, а вече с голяма популярност. Това е типично за т.н. чалга музика, но не и за останалите видове изкуства.
• Радвам се, че беше пълен летният театър в Бургас, но си давам сметка, че много хора дойдоха и по други причини, не само за да видят и чуят мен. В концерта имаха свое участие няколко от най-значимите имена  в народното пеене, които бях включил в афиша си. Сред тях е и славеят на Странджа г-жа Жечка Сланинкова. Има и още нещо важно. За него не ми е приятно да говоря, но … самият аз видях в публиката една известна изпълнителка на народни песни, за която знам със сигурност, че е агитирала хората да не идват на концерта ми. Присъствала е за да види нещо, което е интересно за нея. По-ясно не е необходимо да  го кажа. Тя не ме поздрави, не дойде  и в гримьорната, както направиха някои, а се „скри” в публиката. Има хора които идват за друго, не за мен и моите песни.
• Черноглед ли сте в това отношение?
• Не съм! И за да го докажа, спирам до тук с тълкуването кой идва, воден не от  чисто приятелски  чувства към мен. Като цяло концертът премина много добре и това е най-важното.  Старах се в организирането му и се надявам, че оправдах гласуваното  доверие от страна на спонсори,организатори  и от стана на г-н Николов, кмет на Бургас. Лишавах се от лично време в полза на подготовката.
• От друга страна, 25 години са направо четвърт век. Юбилей!
• Навърших своите 25 години по време на концерта, роден съм вечерта. Избрах тая дата за концерт, защото исках да я отпразнувам с възможно повече хора и приятели. Като мой жест към всички тях беше свободният вход. Това приобщи и хора, чуващи ме за първи път, хора които не знаеха моето име, Бургас е туристически град през лятото. На тая кръгла годишнина аз представих пред публиката и моето момиче, а то също беше често лишавано от пряко общуване с мен поради естеството на  концертната дейност. Държа на Стела много. Освен, че тя също пее народни песни, умее да свири на гайда. Не съм далеч от мисълта  да я включа в мой бъдещ оркестър. Тя се качи на сцената да ми поднесе своя букет  и да каже няколко думи за моя личен празник. Така както я видя публиката тогава – лъчезарна, усмихната, такава е тя и в ежедневието си. Отлично възпитан и сдържан, търпелив човек. Малко хора притежават подобни качества. Избрал съм я именно заради  нейната доброта и общителност, която тя е наследила от родителите си. За мен тя е и много красиво момиче, а аз й казвам това всеки ден.
• Казахте „оркестър”. Чуждица е, а народната песен се стреми да съхрани и местния език. „Съпровод” е може би по-подходяща.
• Диалектът е всепризнато богатство, етническо богатство на диалога, наследено с годините. На село, помня още като дете,  присъстваха само тъпан и гайда.  Когато пеем, хората казват „Да извикаме гайдата и тъпанът”.  Членуваха думата тъпан с пълен определителен член, въпреки че не е подлог в изречението. Ето, и това е част от местния език на село Бродилово. Старите хора в Странджа, и не само те, обичат да им се говори  на диалект. Оркестър означава повече хора свирачи.  В моето днешно виждане оркестър, в най-точния смисъл на думата,  е оркестърът за народна музика към БНР. Имам щастието да работя с тях.  Всеки ансабъл у нас  си има свой оркестър – „Странджа”, „Тунджа” и т.н. Аз избрах за моя концерт  шестима. Подбрах ги измежду многото професионални музиканти. Кавалджията дойде  от Германия специално за това участие.
• Акордеонът не е „наш”, но е … универсален. Свири от-до!
• Винаги го включвам в концерта! Задължително! Заради неговата особена хармония. Има я при всяка песен. Най-много хармонията се откроява  при бавните песни.  Няма друг музикален инструмент, който да свири едновременно няколко тона .  Последователността на акордите прави тая особеност. Тя не само звучи добре, но е и в подкрепа на моя глас. Спомням сикак в детството ми имаше двама акордионисти в Бродилово и свиреха хубаво, но поколенията така са свикнали – с традиционните инструменти гайда и тъпан.  Може би защото само с тях се е влизало в огъня, винаги само с тях.
• За нестинарството Вие сте говорили в предишни интервюта. Колко години вече играете върху жар?
• Бях точно 15-годишен когато за първи път се реших да нагазя жарта. Последното влизане беше една седмица преди този концерт. През тия десет години съм играл в жарта много пъти нестинарския танц.
• Пак юбилей! Все не усещате … цитирам Вас „не усещам жаравата като гореща”!
• Да, така е, не я усещам като гореща! Ако стъпя върху горещ от слънцето камък или цимент, тогава усещам топлината му. В Бродилово има нестинари, които са много по-възрастни от мен. И те, и аз сме отговаряли на многобройни запитвания на зрителите дали намазваме ходилата си с нещо преди играта. С нищо не ги мажем. Аз не спазвам диета по отношение на храна, нито пък се чувствам изтощен  след танца върху жаравата. Винаги пея в концертите, които се състоят преди играта. После продължавам да пея с приятели и след нея. Божа работа!
• Сили от къде?
• Пея между хората. Това ми дава сила, контактуването ми с тях. Всеки от публиката подава ръка към мен, а това е прекрасно усещане. Чувствам се силен и щастлив. И все пак, нестинарството си остава тайнство дори за нестинарите, колкото и да се самонаблюдават и да разясняват усещането си. Важно е за мен, че към огъня отиваме с иконата на Свети, Свети Константин и Елена. У дома имам малка стая с много икони. Знам, че има вярващи хора, които вярват в Бога, но не вярват в църквата, спрели са вярват в нея. Това е друга тема, както се казва.
• Автор сте на две книги.
• В „Теренна фолклористика и теория на народната музика в Странджа” описах моите срещи с възрастни хора. Възприето е да ги наричаме информатори на народно творчество. Става дума за песни, легенди и приказки. Тая книга е на бял свят от 2014 година. Има я в библиотеки и книжарници. На концерта изпях песен, която научих от майката на човек от оркестъра. Тя заръча да я пея с конкретните за нея особености и аз внимавах как точно ще я представя пред публика, познаваща до тънкости такива песни. Другата книга озаглавих „Кратка история на село Веселие”. Спрях се на това село, защото за него няма публикувана  нито една книга, касаеща неговата история и фолклор. Уважавам покойния Горо Горов заради творчеството му, а той е бил учител там, макар и кратко. Успял е в това кратко време да направи  историчиска справка за селото, започвайки от основаването му. Аз я използвах в книгата си. В бъдеще ми предстои да публикувам и художествено-литературни текстове, например лирика.

-Публиката се изправи на крака при първите ноти на „Ясен месец” без подсещане от никого.

-Да, запях тая песен  съвсем в края на концерта  и публиката се изправи веднага, защото това е не просто химнът на Странджа, а една изключително силно въздействаща песен – мелодия и текст.Тя е история! И други патриотични песни звучаха на концерта, но тази е обичана от всички. Дори ако я подхване едно непознато име, тя пак изправя хората на крака. Малкият гайдаржия от град Средец, чието име не беше в афиша ми, я засвири и се получи същото ставане на крака. Странджанци са хора чувствителни на тема род, родословие. Имам предвид и това, че Странджа се е освободила сравнително по-късно  от робството, дори когато по документи е била вече свободна, там са продължили грабежите и убийствата. Не казвам нищо ново, описано е в съответните книги по темата. На сцената не исках декори. Единствената украса бе трицветното знаме и считам това за достатъчно. Озаглавих третия си песенен албум „Странджа е българска”. Първите два също не са далече от това мото: „Събрали са се, събрали” и  „От древността към вечността”. Малко са песните, които изправят многобройна и разнородна публика на крака. Тази песен го прави винаги и навсякъде!

• Включил сте в афиша си и други изпълнители.
• Поканих в концерта колеги певци и мои преподаватели като благодарност за нашите взаимоотношения през годините. Да ме поздравят с по една песен. Считам го за редно. Очаквах само Жечка Сланинкова да изпее повече песни, затова я посочих в афиша като специален гост. За мене тя е най-скъп гост на събитието, защото, както научих от самата нея, е отказала десетки покани, за да е свободна на моя рожден ден. Писала е това в личния си профил в интернет. Затова аз леко се изненадах, да не кажа … огорчих от продължителното пеене на останалите ми колеги. Вярно е, че публиката ги възприе добре, но те не спазиха уговорката си с мен, да изпълнят само по една. На пръв поглед няма нищо лошо, но имаше хора дошли от далечни села с колективен превоз, с автобуси, а това ги прави взаимно зависими един от друг. Много от хората очакваха да се приберат по домовете си в уговорения  час. Навреме. Затова казах ясно в микрофона, че концертът става дълъг и така не бива да се прави. Все пак те са дошли на моя ден и очакват да чуят най-вече мен. Въпреки това  благодаря на колегите, че ме уважиха с присъствие на сцената.
• Едно напето „юначе” в носия Ви подари букет и пя. Беше ли импровизация?
• Почти не го познавам. Журирал съм го на конкурс за народни песни в Китен. Позволих му да изпее една. Избрал е моя песен. Нямаше репетиция.
• Оказа се интересно, подхвана я уверено без съпровод.
• Да, детето запя т.н. акапелно пеене, а оркестърът се включи постепенно. Първо започнаха да му пригласят едва чуто тъпанът и тамбурата, после се присъединиха акордеонът и гайдата, накрая се включи и кавалът. Крайният ефект беше оценен от публиката с много аплодисменти.
• Такъв успех е повод за размисъл дали дарбата е по-важна от труда!
• Имате предвид теориите за един процент талант и 99 процента труд. Това дете е вероятно в детска градина или първолак, тепърва ще учи пеене. Ако Бог дава нещо в аванс, то трябва да се заслужи. В тая връзка се сещам за концерт, който трябваше да се проведе в летния театър няколко дни преди моя и отпадна, въпреки че участниците бяха с утвърдени имена, певци доказали себе си. Ако излизаш пред публика с неизменен репертоар, това я отдрълва. Ако спреш да работиш над себе си, ако пееш едни и същи песни, без да търсиш нови, всъщност спираш развитието си като певец и си в застой. Уважавам тези имена и се надявам да преодолеят това състояние.Еднообразието не носи успех на никого.
• Получените цветя Вие отнясяхте вън от сцената.
• Правех го от опасение за тях. Веднъж на мой концерт в сградата на операта публиката се качи на сцената за хоро и букетите пострадаха. Това разочарова почитателите, които ми ги подариха с толкова уважение към мен. И получих критика от публиката. Този път бяха още повече и цветята, и хората на сцената за хоро.Трябва да помисля за друг начин на съхранение, без гримьорната.
• Концертът започна в точно обявения час.
• Благодаря Ви, че включвате този факт в интервюто. Знаем, че се случва у нас закъсняване на началото при различни събития, в това число и сценични изяви, но аз държа на точността. Точен съм при всякакви мои срещи с хора, не само на концерт. Час преди да започнем бях събрал целия си екип  и го предупредих, че ще изляза от гримьорната в осем без пет. Така и стана. В осем без две минути на сцената излезе и оркестърът. Публиката също беше по седалките. Точността е важна в целия ни живот. Да цениш времето на другия е въпрос на възпитатие и отговорност. Откровено казано, случвало ми се е да не отида в уговорената минута, но се стремя към точност. Ако закъснееш при един човек е неприятно, а пред цяла пълна зала е поне  неуважително към тези, които са отделили от свободното си време за да дойдат да ме слушат.
• Пътувате в чужбина често.
• Пял съм в много държави пред българи, които работят и живеят там. Отивам със самолет, а той не чака никога. Всички ние зависим един от друг по отнашение на точността си. Известно е как други народи държат на нея в ежедневието.
• Г-н Михайлов, какъв е … човекът изобщо? Пеете за него, влизате в огъня „за” него, пишете…
• Добър въпрос! От където и да започна не е възможно да дам пълен отговор, затова ще кажа, че всичко което се пее в народните песни е било истина, всичко което писателите създават в различни свои творби, също отговаря на истината, дори ако изглежда на пръв поглед пресилено. Изкуството се прави от хора, които са много чувствителни към всяка подробност от живота, улавят я и умеят да я представят по соътветен начин пред своята публика, читателска, слушателска или зрителска. За създаването на моите две скромни книги аз разговорях с много хора. За провеждането на един концерт имам винаги много срещи с хора, Въпреки това не мисля, че съм изучил човека и живота. Народната поговорка казва колко време се учим.