Аз съм Луиза Людмилова Кръстанова и съм родена в град Пазарджик на 10 октомври 2003 година. Родното ми място е село Црънча, а понастоящем живея в град Козлодуй и уча последна година в училище СУ „Св.св. Кирил и Методий“. От пет годишна танцувам български народни танци, харесвам спорта и най-вече поезията. На около 14 години започнах с първите си опити в писането на стихотворения и занапред продължавам да мисля за развитие в тази насока.

Писането на поезия най-вече ми помага да успея да надникна в душите на хората и прочета какво се крие в съзнанието им. Може би не напълно, но все пак ми дава възможност да открия частица от себе си в тях. Поезията сама по себе си е толкова чувствена, че само с няколко строфи можеш в ума си да превъртиш стотици спомени и да ги преживееш отново само за миг. Въображението е толкова могъщо!

Хората са като като сезоните- прииждат и отминават. Забравят и биват забравени. Един човек обаче  винаги помни хората, които е обичал, обича и ще обича завинаги. Това е магията да бъдеш писател!

Отличена съм с Втора награда във втора възрастова група в Първия международен конкурс „Защо пиша това писмо“ на ИК „Многоточие“ със стихотворението „Танц на жена“.

Достигнах и до втори кръг на Международния литературен конкурс „Млад писател“.

 

За трети път

 

Понякога до късно ще стоим,

понякога и трудно ще се стигаме.

Ще гоним и стремглаво ще летим.

В небесата страстно се издигаме.

 

Друг път надолу ще пропадаме,

ще викаме, увиснали с глава назад.

В изобилие имаме сълзи за даване,

за секунди раят се превърна в ад.

 

За трети път се влюбваме отново.

За трети път подаваме ръка.

Но един единствен път ще бъде

пътят към безвремието и вечността.