Маргарита Павлова: Творчеството е особен вид любовно служение.

То е любомъдрие

 

А без непрекъснат труд и самоусъвършенстване няма

трайни успехи за твореца

 

Маргарита Павлова е родена на 2 декември 1969 г. в град Кърджали. Дълги години работи в РБ „Никола Й. Вапцаров“ – Кърджали. Пише приказки за деца и възрастни. Нейни книга са издавани в България, Руската федерация, Италия и Турция. Част от тях са на хартиен носител, а други като е-книги, достъпни са в Интернет. Освен приказки, Маргарита пише любовна лирика, къси разкази и политическа сатира. Печелила е национални награди, нейни текстове са отпечатвани в български и руски алманаси, а също така и в турски списания. Членува в КБП. Най-новата й книга е приказната енциклопедия „Медика и Медико“. Тя се радва на любовта на читателите във възрастов диапазон от най-малките до зрелите и мъдри хора. Тя е винаги усмихната, винаги готова да помогне, винаги даряваща любов!

Преди време Маргарита изпрати за Времевата капсула с послания към бъдещето на Антарктида своята чудесна приказка “Буран и Слънчица” – символ на безграничната и безусловна любов, непознаваща нито времеви, нито физически, нито духовни прегради. Символ на нашия вечно млад и волен, като вятъра, дух и на нашата винаги жадна, като Слънчица, за неговия свеж полъх душа.

Нека и тя се носи на крилете на тази бурна и слънчева Любов и да я предава на нейните читатели! Амин!

 

– Марги, 50 малко или много години са за твореца, за да знае какво може и не може?

– Петдесет години са достатъчни един творец да знае какво може и какво не може. Талантът сам по себе си е чудесно нещо, но без непрекъснат труд и самоусъвършенстване  и  желание да се отвори ветрилото на възможностите, авторът няма как да постигне трайни успехи. Освен всичко това, е необходима смелост да дръзнеш да навлезеш в непознати води, да експериментираш… Да се състезаваш със себе си и когато стъпиш на следващото по-високо стъпало, да чувстваш още по-голямо удовлетворение. Това най-много ме е радвало.

– Петицата е символ на човека, изобразяван като изправен пентаграм, но кое може най-вече да го наклони или преобърне?

– Някои  обстоятелства  в живота ни могат да го преобърнат, но каквото и да се случи, важното е да се изправим  и да продължим напред. Това става по-бързо, ако имаме реална самооценка и здрави устои.

-Кои са двата най-значителни върхове на този извечен символ – двата най-важни пътя за теб?

– Двата върха, двата пътя, бих ги нарекла двата крака, на които човек трябва да стъпи здраво, са семейството и любовта в него. Когато имаш тази подкрепа и домашния уют, остава само да разпериш крила и да полетиш в света на въображението… А да твориш, означава да създаваш добродетели, да предаваш любовта на читателите, да им покажеш, че нещата могат да изглеждат такива, каквито са и това също да е вид щастие. Тоест – творчеството е особен вид любовно служение. То е любомъдрие. Благодаря на съдбата и Бог, че са ми дали това виждане.

 

Че имам жаждата да уча все нови неща, за да ги предавам чрез приказките на малките читатели. Така чрез приказните енциклопедии, които създадох, са в различни сфери на науката – медицина, фармакология, история, култура… Но нека кажа и за останалите три лъча в пентаграма, за мен те са – любовта ми към хората, тяхната любов към мен и приятелството. Това са петте пътя, който ми показват правилната посока на движение напред, дават ми сили и кураж да не спирам да работя и творя. А когато видя грейналите очи на моите читатели и почитатели, означава, че съм си свършила много добре работата и съм щастлива.

 

– Какво още бленува да постигне душата ти и какво да даде още на най-малките ти читатели?

– След като мои книги бяха издадени в България, Руската федерация, Италия и Турция, след като бяха отпечатани мои приказки с шрифт на Брайл, сега бленувам и другите ми книги да бъдат издадени. Имам над петнадесет приказни енциклопедии, които очакват своя добродетел или спомоществовател. За да стигнат до своите читатели, българските писатели имат нужда от съдействие. Благодаря от цялото си сърце на тези, които направиха така, че от едно щурче със златно елече, живеещо в двора на моето детство, „Златноелечко” да се превърне в известен литературен герой сред много деца. Благодаря и на тези, който повярваха и ми гласуваха доверие да създадем електронните детски книги на български и на руски език. Имам и още един блян, за който смея да мечтая. И той е създаване на анимационни филми по мои приказки. В Русия създадоха анимационен филм по приказката „Жабчето Жаби”, дано и в България се случи това.

– Какво би си пожелала сама за този много важен твой  юбилей?

– Пожелавам си главно и най-вече здраве за мен, моето семейство,  моите близки и за всички хора. Да продължавам да намирам вдъхновение за нови книги. И да не спирам да вярвам, че светът ще става все по-добър и това ще става и с поощряването на приказното мислене у подрастващите. В една африканска поговорка се казва: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далече, вървете заедно!“ Затова си пожелавам в творчески аспект да вървя сама, а за нещата, свързани със семейството ми и обществото, да вървим заедно. Зная, че любовта ми към хората няма да секне, а тяхната ще получавам, ако я заслужавам. Но във всички случаи, ще бъда благодарна за всичко, което получих и не получих.

– Пожелаваме ти да получаваш това, от което най-много се нуждае душата ти.

Интервюто взе: Лияна Фероли

 

Маргарита Павлова

Ти

Ти си звездният облак, в който се изгубих,
аз, кометата, която винаги се завръща…
Аз съм топла светлина и мека утрин,
ти, мъдър залез – огнен, озарен.

Дълго, дълго залязващи изгряваме.
Пламтим в галактика от чувства,
пътуваме един към друг – стихии,
а срещите приличат на въздишки.

Когато се взривих и се разпръснах,
около теб останах – винаги, завинаги…
Парфюм, понесен шал от вятъра, размах…
И твойте греещи очи… по силуета ми…

А сега… Чуй…. Далеч в безкрая Ленард Коен пее:
„Танцувай с мен до края на любовта“!
А ти… Ти!?
-Танцувай с мен до края на тленността!