ЦВЕТНИЦА

 

Цветница дойде — пролетен празник велик,

събужда се светът в цветен мъничък миг.

С венци от здравец и с ружа в косите,

танцуват момите с песни в сърцата слети.

 

Звънят камбани, звучи благослов,

върбовиклонки — вестителинови,

а в дворовеухае на здравец зелен —

като символ на живот, на дом осветен.

 

Сред цъфнали имена — нежна Здравка върви,

в погледа й — изгрев, в усмивка — мечти.

Тя носи във шепи благослов без словеса,

сърце й е пълно със топли небеса.

 

Здравецът шепне: „Бъди благословена!

Където стъпиш, тревата е зелена.

На Цветница нека се сбъдне мечтата — да си като пролет — живот разцъфтял от земята.“

 

 

 

ПРОЛЕТЕН ШЕПОТ

 

Пролет е — и светът се усмихва със нежност,

слънцето слиза по склонове вестно,

галещ лъч по лицето се плъзва,

като милувка — лека, безбрежна.

 

Въздухът тръпне — ухае на цвете,

на току-що разтворен люляков спомен,

на трева, още влажна от утринна роса,

на живот, разцъфнал от тиха жарава.

 

Под небето — дъжд от листенца вали,

розови, бели, със жълти следи,

кацат по клепачи, по устни, по длани —

целувки от пролет, шепот от мечти.

 

Цветовете са меки — като акварел,

не крещят, а прегръщат с пастелен воал.

Всяко дръвче е като стих — разлистен,

всяка пътека — към приказка истинска.

 

И вървиш ти — сънлив, омаян,

пролетен вятър в косите ти знае

името твое, и с листен дъжд

ти прошепва: „Живей, без страх и без тъж.“