Всъщност, нищо не е чак толкова сложно, колкото да напишеш собствената си биография.
Родена съм в Град Козлодуй на 19.06.2000 година. Уча в 9а клас на СОУ „Хркрисенкоисто Ботев” в същия град. Асоцииран член съм на КБП-клон Козлодуй.
Не пиша от дълго време, от това лято. Бях на гости в Русия. И преди съм била, но като по-малка. Винаги съм наблягала на руските корени и на руското в мен, защото то е повече. Но за пръв път се разрових из старите албуми, които дядо ми Антон е правил, когато още е бил жив. Съвсем случайно, намерих една малка стара книжчица, в която той самия е писал стихове за баба ми. Прочетох всички, които не бяха с размазано мастило от времето и всякаш нещо спонтанно ме връхлетя. Искаше ми се да записвам изреченията, които се събираха в главата ми и реших, че не трябва да пропускам тази възможност. Започнах да ги записвам. Бяха различни. Всички повлияни от различни емоционални състояния. И така събрах първото си стихотворение: „Уста немые“. Доста неуверно се чувставах, защото смятах, че не ми се получва. Даже се опитах да спра, но мислите бяха по-силни от мен. Само ги записвах, не се опитвах да ги свързвам.
Един ден в училище имаше представяне на поетично творчество и среща с автор: Соня Георгиева. Прекрасен човек! Представянето беше чудесно, но най-важното беше, че там се запознах с един човек, който ми вдъхна доверие и увереност в собствените ми сили – Найден Найденов. Той ми разказа за литературния сайт ХуЛите, и ме посъветва да споделям творенията си.
Бях притеснена, защото пиша на руски език, а не на български. Мислех, че няма да бъда харесана. Но се оказа, че езикът на творчеството не е проблем. Има раздел за чуждестранна поезия. Бях приета добре, макар, че не е нормално да не бъда критикувана. Читателите не направиха никакви редакции по първото стихотворение – каквото беше, такова си остана. Да, нямам милиони стихотворения, само няколко готови (според мен), другите още ги е срам да се покажат на бял свят. Но поезията е нещо много интимно, тя трябва да узрее. Или поне аз така мисля. Та, единсвената ми публикация е в ХуЛите.