Казват, че всеки възприема художествените факти по свой начин. И че опитът, знанията,емоционалните нагласи и дори психопрофилът са онези фактори,които правят една книга,картина или песен едни или други в съзнанието на рецепиента. А как възприех аз, човекът,който няма музикална подготовка, концертът на възпитаници на три музикални училища от Полша, Германия и България, състоял се в Бургас на 30.09.2022 в рамките на Еразъм +? Може би малко странно, малко по “иначе“…И дори не толкова като музикално, колкото като …политическо явление.
На широката сцена на Летния театър в Бургас, познала стъпките на не една световна и българска звезда, излязоха основните участници и организатори.Поклон пред публиката, ръкопляскания, втори поклон…Нали такъв беше май протоколът на артистите? Не помня точно…Пък и не ми беше нужно.Вляво от мен на последния ред на Летния театър на Бургас седяха мой приятел и съсед, а от другата ми страна – жената,с която сега споделям живота си. Гледах младите музиканти и техните учители, а с периферното си зрение долавях възторженото очакване на моите съучастници в това музикално преживяване.Те се радваха на костюмите, на различността, която се беше обединила в името на изкуството, на празничните светлини на прожекторите, на лъскавите инструменти, а след броени минути, когато под небето на Бургас щяха да зазвучат звуци, избликнали от душите на три европейски култури , сетивата им жадно щяха да погълнат всичко това. И нощният морски бряг щеше да стане по-светъл, по-човечен, по-топъл.
Простете ми, скъпи приятели от Краков, Бургас и Мелрихстад! Простете ми за това, че ви наричам “приятели“,макар че ви виждам и слушам за първи път!Но как да нарека по друг начин хората,които са нежната антитеза на всичко онова, което разединява европейците и което пречи на човешките същества да се научат да възприемат другостта като нещо нормално, обогатяващо и дори неизбежно? Обединени на една сцена, вие излъчвахте неосъзнат призив към хората да захвърлят политическите и национални предубеждения и да заживеят заедно. Вие не само бяхте повярвали в европейската мечта за обединение, но и решително бяхте постигнали част от нея на попрището на музиката. И това , което политикани и мафиоти неуспешно се опитват да свършат с икономически взаимозависимости, с агентурен апарат или дори с оръжие вие го правехте със сръчни пръсти, музикален слух и детско-юношеска вяра в доброто!
Българо-полско-немските оркестри свиреха в музикален синхрон, хоровете пееха, макар и с акцент, новите за тях песни, представителите на местната власт бяха забравили, че това е поредното успешно мероприятие в актива им и искрено съпреживяваха произнасянето на всяка музикална фраза, а само на двеста километра от Варна, другия голям морски град на България, загиваха хора в ужасния украинско-руски конфликт. Да благодарим на Бога, че беше запазил този оазис на красотата на бургаския морски бряг! Но и на младите музиканти от три държави, които след поредната изява в рамките на Еразъм +вече бяха си станали някак по-близки.
И по-далеч от разрешаването на конфликтите със сила…
Станислав Марашки