Недялко Йорданов
Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в град Бургас, където завършва гимназия през 1957 година. През 1962 година завършва Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ със специалност Българска филология.
От 1963 година досега Недялко Йорданов работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 г е драматург и режисьор на театър „Възраждане“ в София.
Писал е авторска музика за театралните спектакли „Мотопедът“ /1971/ „Дъждът“от Борис Априлов /1970/, „Имате ли огънче“ /1976/, „Словесен пейзаж“ от Христо Фотев /1977/ .
Недялко Йорданов се изявява успешно и като режисьор от 1969 година. Над петдесет и пет негови постановки са представени на театрална сцена, предимно в Бургаския Драматичен Театър, както и в театрите „София“, „Възраждане“ , „Сълза и смях“, театри в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Габрово, Добрич и др. Гастролирал е като режисьор в Театър „Ярач“ – Лодз, Полша с „Развод“/1978/. Като телевизионен режисьор поставя собствените си сценарии „Старецът“/1975/, „Любов необяснима“/1976/, „Има нещо гнило в Дания“ /1998/, телевизионната новела „Аз и морето“ /1985/ по стихове на Петя Дубарова и документалната импресия „Петимата оптимисти и кучето“ /1999/. Режисьор е на игралния филм „Кажи ми, Кармен“/1978/. През 1997 година получава наградата „Златен Орфей“ за цялостно творчество.
Автор и водещ е на телевизионната поредица „Една вечер с …“ с участието на Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Георги Калоянчев, Марко Ганчев и Борис Димовски.
Йорданов започва творческия си път като поет със стихосбирката „Всичко ще изпитаме“ /1963/. Следват стихосбирките:
„Едно дете говори с баща си“ /1964/
„Когато ставаме бащи“ /1965/
„И все пак любов“ /1967/
„Лирика“ /1973/
„Младостта си отива“ /1975/
„Любовна лирика“ /1979/
„Няма време“ /1981/
„Стихотворения“ /1983/
„Любов необяснима“ /1986/
„Любовна лирика“ /1987 – допълнено издание/
„Остаряваме бавно“ /1990/
„Не остарявай, любов“ /1991/
„Песни“ /1994/
„Любов“ и „Великата илюзия любов“ – лиричен дневник /1995/
„Имате ли огънче“/1997/
„118 песни“ /1998/
„18 юли“ /1999/
„Ранни стихове“ /1999/
„Всичко“ /1999/
„Не си отивай, мой живот“ /2001/
„Старомодна поезия“ /2002/
„Всички мои песни“ /2002/
„Сцената е моят дом“ /2003/
„Момчето, което говори с морето“ /2004/
„Не остарявай, любов“ /2005/
„Здравей, любов“ /2006/
Сатирични сборници:
„Трендафил Акациев – поет на соцреализъма и демокрацията“ /1992/
„Трендафил Акациев 2″/1996/
„Трендафил Акациев 1, 2, 3“ /1998/
