Офелия ТРЪПЧЕВА

ч НЕ СМЕ ЧУМАВИ, ЗА ДА ЧУКАТЕ НА ДЪРВО”

„ Много е трудно, 13 години сме все така” – като бебе е, казва Светлана, докато храни сина си Поредният експеримент в здравната реформа изправи родители на деца с детска целебрална парализа на нокти. Ужасени, че ще останат без надежда за бъдеще след орязването на бюджета на МБАЛ „Медлайн”- Пловдив, пациенти и лекари пожелаха среща с премиера Бойко Борисов, за да спасят болницата. Техният ропот се прие и от родители от Бургас. Препатили майки разказват, че в „Медлайн” се извършват едни от най-успешните операции на ДЦП, а много деца са успели да се върнат към нормалното си детство. Сега, когато бюджетът е с 40% по-нисък, лекарите ще трябва да избират на кое дете да дарят бъдеще и радост и кое да захвърлят като ненужно. Според юриста Адриан Хаджиев, ръководител на гражданското сдружение „Движение за социални права“ – едно от малкото места в града ни, където такива могат да контактуват помежду си, държавата е тази, която трябва да полага по-специални грижи за „онези“ деца, а не да ги отритва, докато се мъчи да позакърпи тук-там бюджета. „Не това е пътя – изказва мнението си притеснена майка и продължава -Тези безпомощни създания имат нужда от много повече помощ, отколкото им се дава, а те измъкват изпод жадните им за живот очи и последните трохи надежда.“ „Абсурдно е – продължава г-н Хаджиев – по национална телевизия върви шоупредаване, където се спекулира с болката на хората и едновременно с това се събират средства за изграждане на нещо ново, което да е в помощ за подобни проблеми. В същия момент да се орязва институция с авторитет и традиции – МБАЛ „Медлайн”, в Пловдив, където много отчаяни хора намират своята надежда. Ние говорим, че сме европейска държава с европейски ценности. Говорим, че сме правова и социална държава. А как можем да се наречем социална, след като за развитието на едно дете с увреждания зависим от състраданието и милостта на хората?“ От друга страна обаче, състраданието е онова усещане, което родителите на деца с увреждания ненавиждат. Или погледите на непознатите по улицата. „Отвръщат се от нас, като от чумави“ – разказва Светлана Петрова, майка на дете с детска церебрална парализа. И се възмущава от държането на „нормалните“. От подръпването на ушите щом ги видят и после да си плюят в пазвите, да не им се случва и на тях. Без да осъзнават колко е грозно и жестоко държането им. Светлана Петрова е висшистка. Но не работи, защото е невъзможно, останала е без професионална кариера. Издръжката на семейството е изцяло в ръцете на бащата, докато тя се е отдала на детето си. Синът й Иван е 13-годишен. Не може да говори и да се храни сам. За състоянието му майката обвинява лекарите, които са го израждали. „Никой не води тези деца на отчет. Те са лекарски грешки, за които не се търси отговорност- бърше сълзите си Светлана и продължава да разказва. „Едро бебе беше – 5 килограма, но докторът* каза: Без операция! А той се роди с увита четири пъти пъпна връв около врата. Задушило се е и мозъчето му се изпълнило с кръв. Те тогава го оставиха да си умре. Така казах, по-добре ще е за него, но то оживя.“ За лекарската „жестокост“ разказва и Евгения Колева. Нейната дъщеря също е с ДСП. „Докторите тогава ми казаха да я оставя. Беше само на два дена. Как да оставя детето си? Да отритна с лека ръка един живот. После, когато си я взех, ме изгледаха подигравателно. Сякаш съм полудяла“. И тя както и Светлана е приела доброволно тегобата да отгледа въпреки предупрежденията детето си. „Живот между четири стени – разказва г-жа Петрова- и там си сам, с болката. Никой не те пита как си. Не те разбира. Или не иска да те разбере!?“ Измъчената майка иска да застане пред Общинския съвет с надеждата, че тогава ще бъде чута. Не кълне, а някак като проклятия из устните й се изплъзват думите, че нужно ли е човек да има такова дете, за да разбере молещите. И знае, че ще продължи да се бори, независимо дали всичко изглежда като един огромен смях и абсурд.