Павлина Петкова зарадва почитателите си с нова публикация. „Тече си река Барата, сгушена в пазвата на равнината, разделяща двата хълма“. Сутрин го будят песните на петлите, а суматохата на птици изпълва дните“ . Така започва есето на Петкова „Село в равнината“, поместено в алманах „Нова българска литература“. Възкресяваща идилични картини и светоусещания от  българското село, Петкова е повече от актуална в едно време,когато изконните ценности, изковани от бита на селото, все повече и все по-съзнателно се замитат под килима.