Стихотворения от Петрана Георгиева
Животът
Животът си тече като река без спиране,
на дълбините му потайни стих ще посветя.
Завоите му са такава част от миналото,
тъй избледнели спомени…от болка и тъга.
Животът има дъх на пролет, ноотлитаща,
тук с всеки изгрев ражда новите мечти.
Но в росата свива се под тишина дълбока,
прелива и кипи, разпръскващ светлини.
Животът избледнява като нишки златни,
когато здрач покрива вечно моите очи.
искрата му надежда на мен ще подари.
Животът си тече като река без спиране,
на дълбините му потайни стих ще посветя,
Завоите му само пауза са, а неумиране,
тържество най-светло, на душата радостта.
Ще се разпадне всичко и ще си отиде,
ще дойде нещо ново и различно,
ще стане неизменна част отх ората
и от сърцата им, и ще им бъде близко.
Ще се разпадат светове и сриват хора,
местата ще изчезват, без д абъдат ваши,
отнето ще е всичко непринадлежащо,
ще дойде новото и няма да ни плаши.
Ще свикнем някак, но не се страхувайте,
рушаща винаги била е, а и е промяната,
щом нещо ново и мечтано ще се появи,
родено в болката и многодългочакано.
Светът завинаги ще стане вече друг
и ще се помним без да се познаваме,
а всичко рухнало в краката изведнъж,
ще го градим наново, както пожелаем.
Есенен шепот
Тя винаги идва, с наметка от злато,
сутрин разстила се, бавно мъглата,
все плаче небето, оплаква земята,
истории стари, разказва в душата.
Вятър танцува, с листата отронени,
светли пожари, запалва от спомени,
писма неизпратени, тук се намират,
голите клони мълчат, все се свиват.
Дните топят се, безцветни от мисли,
тъмната нощ, на душата притихнала,
дочуваш сърцето си, отчетливо ясно,
казва, че всичко ще бъде прекрасно.
Есента е прегръдка и хладна и свята,
слушаш как шепне ти, мокра, земята,
тя е безвремие, в друг свят отвежда,
от вчера до днес, с тъга пренарежда.
Светена вода
Очите ми са кладенци пресъхнали.
До дъно сухи са от мъка и тъга.
Душата ми-тя винаги възкръсва.
Подавам и понякога добра храна.
Сърцето ми все мисля, че е мъртво.
И няма го, пулсиращо в плътта.
На неговото място зейнала е дупка.
И чувства се огромна празнина.
Бършете се в душата, позволявам.
Сълза ще се търкулне от любов.
Че има го навярно, още осъзнавам.
Вода светена е…и Божи благослов.
Тръгвай
Не ме е страх, когато си отидеш,
а цял живот съм вече все сама,
все едно дали отново ще те видя,
това е просто днес – реалността.
Без теб ще продължа да дишам,
но няма да пророня – ни сълза,
животът свой ще продължавам,
само ще поддържам радостта.
Слънцето в дома си ще прибирам,
по пътя чист – напред ще осветя,
да, няма безпосочно да се скитам,
най-важна винаги е моята душа.
Илюзиите и бляновете ще изтрия,
направо на сърцето си ще пиша,
признавам пред света – обичах те,
отивай вече – въздух не ми стига.
Светъл ключ
Прощавам ви, за да започна нов живот,
да дишам леко и достигам бреговете,
вратите да отварям с този светъл ключ,
мира в душата, да държа в ръцете си.
Искам живот без болка, силата е в мен,
лекувам раните, кървящи във душите,
но се завръщам, нямам време за лъжи,
не чакай слабост, в трудното на дните.
Знам, че миналото няма да се промени,
дори и мрачно да е то, не съществува,
сърцето си отварям, но не го забравям,
свободата имам…много скъпо струва.
Приемам всичко, има своето значение,
невидимо, но тихо, величието скрива,
Божествен дар, небето винаги изпраща,
в най-тъмното, големи истини открива.
Ще тръгна по душа
„Защо ли все на мен?“ си обещах
никога повече дори и да не питам,
че имало е смисъл-днес разбрах,
сама до края…сигурно ще скитам.
Толкова много мъдрости събрах,
но те човешки са-и под въпрос са,
последна думата я има само Бог,
от тук ще тръгна по душа, но боса.
Как се събира тази ярка красота
в едно сърце туптящо, но и малко,
изпращам аз нагоре любовта си,
да бъда друга ще е твърде жалко.
И уча другите, и себе си в несвяст,
да слушам най-обичам в тишината,
безценни знания ми дава обичта,
да, слънчев лъч дарява за отплата.
Навярно трябвам още…и съм тук,
днес ще довърша- земните задачи,
не смърт…възможност да си друг,
с увереност напред пак ще закрача.
Благословени чеда
/…бъдете като него/
Родината си като него да обичаме,
приемайки отвътре огнени слова.
Духа си светъл само да въздигаме,
да светим ярко в тъмни времена.
Бъдете независими и опрощаващи
и днес, за благото на нашия народ.
Абсолютно нужно ни е постоянство,
само с дела към истински възход.
И нека най-свещена да е свободата,
да води само смелостта, и волята.
В очите братски да засвети радостта,
служба на Бога, в земната си роля.
Обединявайте се…във това е силата,
непреклонна да е вярата в доброто.
Не се предавайте пред изпитанията,
не свеждайте главите и пред злото.
Съвестта пазете си кристално чиста,
неопетнена истината винаги пазете.
Висока знайте е, но плащайте цената,
понякога е нужна помощ, и търсете.
На другите помагайте да се изправят,
застъпници съдбовни сте пред Бога.
Изпращайте в небето светлият си зов,
може прозрение, от него да споходи.
Дори да сте заточени на края на света,
изричайте молитви тихо, но смирено.
Благословията- завръщане при Господ,
блестяща мисъл, бъдещето отредено.