Будителят Ботев
Христо Ботев е избран от самия Бог и носи вътре в себе си неговата ярка светлина. С ясните си и твърди намерения, той изважда тънещите от калта и обновява замъглените им съзнания, за да претвори смело реалността, в която живее. Страданието му е пречистено, защото това е начинът да научиш уроците си и да откриеш защо си тук. Издържал напора на времето, неговият поглед е винаги напред, устремен и светещ ярко на заветния връх. Той е този, който премахва илюзиите, отваря очите и събужда от дълбокия сън. Ботев е ярка фигура на идеолог и мислител, който в много отношения е изпреварил своето време. Въпреки краткия си живот, той оставя ярка следа в историята на България.
Така ли звучи твоето последно сбогом, поете? Силата на майчината клетва и наказанието са те застигнали, щом и днес се скиташ злочестен и срещаш това, което мрази душата ти, а младостта ти тлее в мъка и неразбиране. Ти си този, който вплете скръбта и мечтите, за да насочи времето в посока към борбата, пък тогаз изгни в гроба си с измръзнали жили, но ти си все още тук-в умовете и сърцата ни.
Животът ти беше тежък между глупци неразбрани, душата ти тлееше в огън, а сърцето ти цялото бе покрито с люти рани, но ти знаеше, че на първо място стои любовта към Отечеството и опазването на неговите завети, а омразата можеше да погуби само и единствено теб. Мрачните мечти и бурните мисли разпъваха душата ти на кръст, но нямаше кой да сложи ръка на страдащото ти сърце.
Въпреки всичко, ти не остана безразличен към плача на народа и беше съпричастен към страданието му в мъртвия и коварен свят. Твоите събратя се молеха съдбата да ги избави, очакваха щастливата вест, но мълчаха под глухия и страшен гръм на оковите, а гласът на свободата все още не се чуваше от тях.
Кръстът, който носехме, беше забит в живите тела на българите, ръждата разяждаше глозганите им кости, а животът им беше засмукан от наши и чужди недоброжелатели, но ти ги научи, че търпението, страданието и примирението няма да спасят душите им, подпали пожари в тях и създаде нова вяра, почитаща свободата. От безименни роби ги превърна в лъвове, изпълнени с воля и смелост, мислещи със сърцето си и воюващи с ума си.
Копнежът за участие в революцията ти никога не стихна и даваше смисъл на неизвестното бъдеще. Беше уверен в собствените си сили, носеше искрата на надеждата в погледа си и макар, че беше смъртен, докрай изпълняваше своите заветни обещания пред себе си и пред другите без капка страх, въпреки че пътят ти вървеше към смъртта.