Режисьорът Петър Тодоров зарадва за 13-ти път жители и гости на Бургас в пет фестивални вечери /18-22 окт/ с голямо разнообразие от театрални и танцови спектакли, моноспектакли, визуални куклено театрални спектакли с много сценични ефекти, театрален и танцовпърформанс, както и подборка от четири наградени филма от България, Гърция, Турция, Босна и Херцеговина, танцов бутоспектакъл /Унгария/, Танцова импровизация с гости от Исландия съвместно с българската танцова школа „Дюн“. Всички те са създадени по идея на творци от различни държави, входът е свободен, а най-забележителното е ВЪЗМОЖНОСТТА /дадена от организаторите/ за разговор на публиката с участниците след спектаклите.
Нещо повече: по време на моно спектаклите актьорите умело даваха възможност на Нейно Величество публиката да се включи с две-три думи в сюжета там където това е възможно и удачно. Кой стои зад тази прекрасна възможност зрители да изкажат мнение гласно и да задават въпроси към творците? Тези разменени мнения между зрители и изпълнители се оказаха изключително интересни и полезни за двете страни. Те продължаваха дълго, въпросите „валяха“ един след друг, извираха от пресните впечатления веднага след съответния спектакъл, а в заключителната вечер на 22 октомври споделянето на впечатления и възникналите спонтанно въпроси продължи по-дълго дори от самата танцова импровизация „ДИШАЙ“ /АНДА/. Съвместното преживяване на танцовия сюжет отключи в зрителите различни мнения за видяното на сцената. Те зададоха въпроси за всичко – от идея и замисъл до репетиции и реализация, осъществена от млади, но вещи танцьори, говорещи български и английски език и преди всичко безмълвния език на човешките движения, които по принцип могат да изразяват настроения, действия, събития, последствия. Това обаче е по силите само на талантливи хора. Те успяха да бъдат готови за сцената само за една седмица време, това не е лесно – десет танцьори едновременно, всеки от които е с точно отмерени стъпки, отстояние един от друг и „сливане“ в сложна групова фигура. Постигнаха го тийнеджърите на хореографката Петя Стойкова съвместно със солисти от Исландия, водени от Лара Стефансдотир. Нейният съпруг е автор на музиката в този спектакъл.
Фестивалът „Ерата на Водолея“ води началото си от „Театър в куфар“ още от далечната 1998 година. Вече четвърт век той се провежда само в Бургас! Защо? Режисьорът Петър Тодоров е инициаторът и поясни: „Роден съм в Бургас. Исках да допринеса с нещо за културния живот в моя роден град. След Строителния техникум завърших НАТФИЗ в класа на г-жа Юлия Огнянова, която е трайно свързана с бургаския театър. Радвам се, че моята идея се реализира дори в условията на пандемията. Беше замислена да се провежда през година. Благодарен съм на партньорите ДТ “А.Будевска“, ДКТ Бургас, чийто директор става почетен жител на Бургас, КЦ „Морско казино“, КД НХК, център за съвременно изкуство и библиотека, Община Бургас, с чието съавторство се организира фестивалът и др.“
На моя въпрос „ Защо се пълнят залите още от първата фестивална вечер, въпреки че Бургас не гладува за театър, за шоу и развлечения?“ г-н Тодоров поясни за „Шахнаме: сказание за Зал“: Спектакълът „Шахнаме“ е сбор от поезия и проза, преведен е от много стар ирански епос и се отнася за вечните общочовешки ценности, които са актуални и днес.“
Аз бих допълнила: има малко сходство с взаимоотношенията между двата рода Капулети и Монтекипо Шекспир, но с важната разлика, че в сказанието за Зал любовта е безусловен победител над всяко зло.
В заключение ще добавя, че Държавен куклен театър Бургас съществува от 1954година. Тогава едва ли са били родени родителите и прародителите на днешната детска театрална публика, която участваше активно във визуалния куклено-театрален спектакъл в две части „Филифьонката, която вярваше в бедствия“ и „Филифьонката, … 20 години по-късно“.Седемдесетгодишнина на театър с дългогодишен директор – това е повод и причина за нови разговори и постановки в следващи издания на фестивала „Ерата на Водолея“.
Велина Георгиева,
Конфедерация на българските писатели