„ПЪТЕКИ КЪМ ДУШАТА НА БЪЛГАРИЯ“
/откъс/
„Страниците в книгата, посветени на фолклора и традициите са много и написани с вяра, че скоро ще осъзнаем какви невероятни духовни богаташи сме ние – Българите, с колко много сме обогатили и продължаваме да пълним световната културна съкровищница, чрез необичайната си дарба да творим чудеса – с ум, интелект, изкусен майсторлък и овеществена любов към Прекрасното. Стига да се оттърсим от проклятието на Късата Историческа Памет; да преодолеем ниското си самочувствие, породено от незнание кои сме и от мазохистично самоподценяване; да не се поддаваме на внушения отвън, че сме втора ръка хора, изхабен човешки материал, че сме неспособни да се изправим и превърнем страната си в Райска градина на благоденствието… Че ще се затрием като Народ…
Спасението е в нас самите!
Длъжни сме да се огледаме и изберем за народни предводители най-талантливите, можещи, всеотдайни и честни – милеещи за България люде; такива, дето знаят, помнят и почитат Род и Корен, които винаги и във всичко мерят думи и дела със заветите и примера на предците… Тези, които не забравят, че никой не е и няма да бъде по-голям и по-важен от България!
Трудно е в днешните времена да се намерят такива хора. Но ги има и няма да се свършат! Те са като онези скрити в мравуняците житни зрънца – и в най-жестокия духовен недоимък, шепа от тях, но засяти с любов в народната нива – цял народ могат да нахранят с щедрата си родитба! Тези, докоснати от Бога човеци са капки от приказната Жива вода, дето мъртвите възкресява. И пера са от безсмъртната Жар птица-Феникс, която ще издигне България от пепелищата на обезличаването.
Из „Пътеки към Душата на България“
Тоня Борисова
/откъс/
„Страниците в книгата, посветени на фолклора и традициите са много и написани с вяра, че скоро ще осъзнаем какви невероятни духовни богаташи сме ние – Българите, с колко много сме обогатили и продължаваме да пълним световната културна съкровищница, чрез необичайната си дарба да творим чудеса – с ум, интелект, изкусен майсторлък и овеществена любов към Прекрасното. Стига да се оттърсим от проклятието на Късата Историческа Памет; да преодолеем ниското си самочувствие, породено от незнание кои сме и от мазохистично самоподценяване; да не се поддаваме на внушения отвън, че сме втора ръка хора, изхабен човешки материал, че сме неспособни да се изправим и превърнем страната си в Райска градина на благоденствието… Че ще се затрием като Народ…
Спасението е в нас самите!
Длъжни сме да се огледаме и изберем за народни предводители най-талантливите, можещи, всеотдайни и честни – милеещи за България люде; такива, дето знаят, помнят и почитат Род и Корен, които винаги и във всичко мерят думи и дела със заветите и примера на предците… Тези, които не забравят, че никой не е и няма да бъде по-голям и по-важен от България!
Трудно е в днешните времена да се намерят такива хора. Но ги има и няма да се свършат! Те са като онези скрити в мравуняците житни зрънца – и в най-жестокия духовен недоимък, шепа от тях, но засяти с любов в народната нива – цял народ могат да нахранят с щедрата си родитба! Тези, докоснати от Бога човеци са капки от приказната Жива вода, дето мъртвите възкресява. И пера са от безсмъртната Жар птица-Феникс, която ще издигне България от пепелищата на обезличаването.
Из „Пътеки към Душата на България“
Тоня Борисова
