Дните на българската култура в Краков са традиция,която от години стопля българо-полските културни връзки. Дело на ентусиасти, неподкрепяни от мощни фондации и водени само от познанията и личната си вътрешна мотивация, те организират героично този форум десетилетия наред. Медиите ги подкрепят частично,но я няма онази масовост,която би трябвало да съпътства подобни прояви. И все пак значимостта на порива и инициативата не остават съвсем без отзвук! Първият ми медиен спомен от тези събития датира  от 2018 година, когато Радио Краков беше излъчило специален разговор, посветен на България и нейните културни богатства. В ефира на предаването, в което прозвуча песен на състава  „Точка BG“, бяха   взели участие няколко  изявени българисти: д-р Ванда Стемпняк-Минчева, д-р Войчех Галонзка, както и студентката по българска филология Десислава Минчева.
Разговорът беше започнал с констатация, че в полското обществено съзнание България често се свързва с карикатурни стереотипи – слънце, пясък, хубаво вино, шопска салата и корупция. Водещата на предаването обаче подчерта желанието за преодоляване на тези клишета и представяне на страната през призмата на нейната култура и езиково наследство.
Д-р Ванда Степняк-Минчева, лингвистка и преподавателка по български език, обърна внимание на малкото познаване на България в Полша и на факта, че тя често остава в периферията на общественото внимание. Според нея българският език, макар и нишов, е голямо предимство в съвременния свят, тъй като все повече международни компании търсят специалисти, владеещи редки езици. Тя изрази съжаление, че младите хора не осъзнават възможностите, които език като българския може да им отвори.
Д-р Войчех Галoнзка, българист и бивш консул на Полша в София, подчерта трудностите, свързани с популяризирането на българската литература в Полша. Той обясни, че българският език, въпреки славянските си корени, се отличава граматически с аналитичен строеж и членуване след думата, което създава сериозни предизвикателства при превода, особено на поезия. Въпреки това той с ентусиазъм превежда както поезия, така и проза, като споделя творбите чрез интернет платформа, насочена към запалени читатели.
Студентката Десислава Минчева, председател на Научното дружество на славистите, разказа за своя личен път към българската филология. Родена в Полша от смесено семейство – баща българин и майка полякиня – тя е отраснала двуезично и след период на отдалечаване от българския език, решава да го изучава отново, водена от желание да преоткрие своите корени.
В хода на предаването участниците обсъдиха и значението на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, празник на славянската писменост и българската култура. Д-р Галoнзка подробно разказа за създаването на глаголицата и кирилицата, като подчерта, че именно България е родината на кирилицата, разпространена по-късно и в други славянски страни. Той акцентира върху приноса на българите за съхранението и развитието на писмената традиция в православния свят и за културното обособяване на българската нация. Докторът впечатли приятно аудиторията с тънкото познаване и обективния прочит  на българската културна история, което е особено нужно в дни на политизация на културата,подчинено на временни конюнкурни цели.
В музикалната част на предаването тогава бе представена групата „Оратница“ – съвременна интерпретация на българския фолклор със съвременно звучене, като българистите споделиха свои впечатления от концерта им в Краков.
Предаването постави и даде отговор на въпроса „Защо културата има толкова огромно значение за българите?“ Според гостите на радиото отговорът се криел в историята – пет века османско владичество и два века национално възраждане превръщат именно литературата, езика и традицията в основата на българската идентичност.
Полската аудитория научи от предаването, че още през 1851 г. българите в Пловдив за първи път официално честват празника на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. От тогава той се празнувал ежегодно: на 11 май по църковния календар и на 24 май като национален ден на културата и просветата. Любопитен факт било, че в годините на комунизма работещите в библиотеки и учителите избягвали задължителните манифестации на 1 май, празнувайки именно на 24 май. Участниците в предаването показаха осведоменост и по въпроса за това, че  българският език криел още една тайна: неговата стара форма – старобългарският – днес е неразбираема за съвременния българин. Текстовете от онова време се нуждаят от превод на новобългарски. Парадоксалното било,обаче,че  българистите в Полша, благодарение на добрата си подготовка по староцърковнославянски, често разбирали тези древни текстове по-добре от самите българи!
Гостите запознаха аудиторията с факта,че българската литература се е развивала в два основни периода – от старобългарската до новобългарската, – което ясно показва колко голяма сила имат думите в изграждането на духа на един народ.
В заключение участниците бяха изразили радост от възможността да представят България в нова светлина – като страна с богата културна история, уникален език и съвременни перспективи. Те отправиха призив към младите хора да проявяват по-голям интерес към по-малко познатите култури и да откриват нови възможности за личностно и професионално развитие чрез изучаване на редки езици като българския. Но такива предавания в,които обективно и същевременно пристрастно се разказва за българската култура, не са обичайно
явление в полския медиен мир. Може би затова така детайлно си спомням за  предаването по повод Дните на българската култура през 2018 година.
     През май 2025 година, в сърцето на Краков, отново ще се проведат Дните на българската култура,тоест същият този ежегоден фестивал, който прави опит да се  утвърди като културно събитие в календара на града. Организиран с цел да представи богатството на българската история, изкуство, музика и съвременно кино, фестивалът обединява в себе си разнообразни събития, насочени към широка публика – от почитатели на балканската култура до академични среди и семейства с деца.
    Фестивалът ще започне на 12 май т.г.в сградата на туристическото дружество PTTK на ул. „Ягеллонска“ 6 с презентация на снимки, придружена от лекция. Темата ще ни пренесе до живописните Родопи и Пирин – едни от най-красивите планински региони на България, представени от Пьотр Сивек и Анджей Лончински.
   На 13 май в Клуб „RE“ зрителите ще могат да се насладят на прожекция на български филми от 70-те години – „Вълкът“ и „Кит“, в превод и адаптация, направена от студенти от специалност българистика в Ягелонския университет.
   Следващата вечер, на 14 май, в културния салон „Piwnica pod Baranami“, ще се проведе среща с краковски преводачи на българска литература – Магдалена Питляк и Войчех Галонзка, които ще споделят своя опит и предизвикателствата в работата си с български автори.
   На 15 май във Воеводската библиотека ще бъде открита изложбата „Пловдив – град на кръстопътя на културите“, с куратор Пьотр Сивек. Изложбата ще бъде достъпна за посещения до 15 юни.
   На 17 май в Културния център Подгуже  ще се състои концерт на етно-групата „Grom Padina“ от София, предлагаща съвременна интерпретация на български фолклор.
   Между 19 и 21 май в кино „Парадокс“ ще се проведат прожекции на три съвременни български филма, селектирани специално за фестивала:

• „Уроците по благост“ (реж. Стефан Командарев, 2023)

• „Жените наистина плачат“ (реж. Мина Милева, 2021)

• „Заложено щастие“ (реж. Яна Лекарска, 2024)
  Билетите са на цена от 20 злоти и могат да бъдат закупени на място.

• На 23 май в Православната църква „Успение Богородично“ ще бъде открита изложба, последвана от концерт на тема „Пътят на светите братя Кирил и Методий и техните ученици“, представен от Ванда Стемпняк-Минчева. Събитието ще включва и участие на мъжкия църковен хор „Катапетасма“, с програма от православна музика. Билетите са на цена 25 или 30 злоти, като има намаления за пенсионери и членове на културни клубове.

   Фестивалът ще завърши на 24 май – най-светлия ден в българския културен календар – Деня на светите братя Кирил и Методий, със специални чествания в Българското училище „Дора Габе“ на ул. „Поланки“ 21 от 11:00 ч.
   Същата вечер, от 19:00 ч. в Клуб Arka, ще се проведе хоротека с участието на ансамбъл „Иглика“, който ще представи традиционни балкански танци и музика. Входът за вечерното събитие е 30 злоти.
   Дните на българската култура в Краков са не просто културна програма, а празник на приятелството между България и Полша. Чрез изкуство, филми, музика и срещи с творци, фестивалът отваря врата към едно богато културно наследство, което все повече намира своето място в сърцата на полската публика.

     Убеден съм,че и тази година Дните на българската култура в Краков ще станат повод за неочаквани открития, трошене на стереотипи в мисленето и масов интерес. Този процес ще започне съвсем скоро  – на 12 май 2025 г.

Станислав МАРАШКИ

Информация :