Като литературен преводач целият ми живот е бил винаги пряко обвързан с Франция. Дори тогава, когато работих във външно-търговския отдел на една от големите печатници в София, работата ми отново беше свързана с тази страна. Сега тази печатница вече не работи, защото заради пандемията вече бившите ми колеги бяха освободени и преминаха на борсата до второ нареждане. Но връзките ми с тази страна и информацията от страната на Виктор Юго не секват и сега. Това ми дава правото да изразя личните си възгледи за френския вариант на пандемията. Франция в момента е на четвърто място в света по брой заразени с COVID-19 след Италия, Испания и САЩ. Болните с коронавирус са малко над 110 000, а смъртните случаи са 10 328 по последни данни. За последното денонощие 597 са починали в болница, което е най-голямото число от началото на епидемията. Това е статистиката. Какви, обаче, са моите вътрешни усещания и разбирания за Франция?

Според мен не е случайно това, че на Благовещение президентът Еманюел Макрон нарече военната операция срещу COVID-19 „Издръжливост“. Той от самото начало ясно си даде сметка, че в странната война срещу вируса ще победи този народ, който притежава не само психологически, но и хранителни и фармацевтични ресурси. Като традиционно колониална сила Франция ще издържи. Защо? Причините са няколко, но ако се позовем на президентския акцент върху издръжливостта, можем да заключим, че страна, която от десетилетия изхранва в буквалния смисъл на думата хиляди емигранти, чернокожи французи, безработни и социално слаби, притежава безчислени ресурси под формата на храни и лекарства. Как иначе може да си обясним факта, че толкова години Франция изхранва /безплатно!/ два и половина милиона безработни? И не можеше да не ги изхранва, защото при такъв ръст на безработицата никое правителство не би могло да устои на напора на народния гняв.Сега, в условията на тази пандемия, те са още повече, но социалният тренинг на обществото отдавна е налице. В ситуации като днешната това се оказва особено полезно, понеже дава възможност на страната да изтрае по-дълго от всяка друга по време на пандемия като сегашната.

От друга страна, френското правителство е факир в омиротворяването на огромна армия от безработни, болни, политически и икономически бегълци и прочие. На тази цел служат и стотиците неправителствени организации, чийто предмет на дейност на пръв поглед е „нищо правене”, но които, всъщност, изпълняват хитро две функции: под прикритието на търсенето на работа и защита на изконни права в действителност те хем дърпат пари от европейските фондове, хем служат за амортисори на народното негодувание. Те не могат да решат нито един проблем, но затова пък ловко отклоняват вниманието на хората от истинските виновници за техния хал и осигуряват дълговечността на неолибералния модел.

Автомобилният парк на Франция също е огромен, а по време на пандемия, когато спешните премествания и доставки са по-належащи от всякога, това също е важно. От къде стигам до този извод ли? Не от секретните сводки във всеки случай. Наблюдавайки междуградския транспорт на брега на Ламанш, например, констатирах, че той не е така добре организиран, както нашия, и той в никакъв случай не може да се ползва за придвижване до местоработата.

Един пример: работната смяна в месопреработвателно предприятие започва в пет часа сутринта. Ако работникът живее на тридесет километра от комбината, на него ще са му нужни поне още тридесет минути, за да успее да се придвижи до там превозно средство. Първият междуградски автобус, обаче, тръгва в 8 часа. Как тогава работникът да отиде на работа? Отговорът е прост: с кола. Поради този тип проблематика цената за шофьорските курсове е по-висока от тази на стар автомобил с голям пробег, което икономистите цинично обясняват със закона за търсенето и предлагането и така легализират тази ежедневна спекула. Това прави невъзможно да работиш в провинцията, ако нямаш кола. Частично изключение прави Париж , но нали се сещате, че не е реалистично да очакваме цялото население да се труди в столицата?

А нека си представим сега какво би станало, ако цялата тази сила бъде мобилизирана по време на война! При война 99 на сто от цялото население би могло да поеме на поход с личните си коли. Страховито!Вече стана ясно, че водейки политика на непрекъснато увеличаващо се значение в своите бивши и настоящи колониални владения, Франция е финансово и законодателно обезпечена да издържа хиляди политически емигранти или, другояче казано, огромни групи от населението. Вече намекнах, че те получават безплатно храна в натура от различни центрове и организации. Някои от тези храни са със срок на годност близък до изтичащия, но сред тях има и много с високо качество.

Един бивш френски пилот в Мали ми сподели: „Франция черпи много природни богатства от Африка и затова й е длъжна. На това се дължи политиката на привилегии спрямо жителите на този континент, които са в нашия обсег на влияние”. Спомням си, че тогава пилотът нарече френските колонии „бивши”. Уж бивши, ама не съвсем, защото Франция е шампион по управляването на страни посредством правителства-марионетки. Това „упражнение“ тя извършва вече две столетия. И това става много лесно дори в условията на прокламирана национална еманципация на зависимите държави, защото тези уж бивши колонии са на практика откъснати от своята история и език и отдавна са загубили националния си имунитет.

В социалните служби се различават три вида жители: 1. Жители с френски произход; 2. Жители с европейски произход; 3. Французи. Втората категория не са в изгодно положение. Към тях се числят и българите. От една страна, европейците уж са равни с французите, имат прословутото „право на свободно придвижване” и работа, но, от друга, за тях съществуват редица скрити ограничения. Затова са различни и формулярите, които попълват. А съществуващото и на чисто емоционално-психологическо равнище скрито отблъскване е сравнимо с автоцензурата по това, че никой не задължава законово даден чиновник да прави обструкции, но той въпреки всичко си ги прави, защото така му диктува вътрешният глас.

По-облекчена е само процедурата за придобиване на здравно осигуряване, която допуска такова даже и в случай на липса на стопроцентова трудова активност, включително и за граждани на ЕС. „Облекчена“, обаче, в никакъв случай не означава лесна или бърза! Още повече, че Франция е печално известна и с мудността за извършаване на всяка административна процедура. Сакралните числа във френската административна уредба са 3 и 6: три месеца за отключване на процедура за право на пребиваване, три седмици за разглеждане на молба за жилищна помощ, шест години за работа с договор за наем на офис за професионална дейност и т.н.

Три месеца, например, трябва да чака и всеки български лекар, за да стане член на Ордена на френските лекари, което пък е необходимо условие, за да започне работа в страната. И понеже стана въпрос за лекарите, искам да поизясня тази проблематика. Съгласно европейското законодателство дипломите на нашите лекари са изравнени по права с френските, като се полага изпит само по езика. На практика, обаче, местните поделения на Ордена си позволяват да задават и професионални въпроси от областта на медицината, което не е в унисон със законодателството и граничи с произвол. На места това се дължи на липса на мотивиран работодател, другаде – на скрит местен или национален шовинизъм, а на трети места пък е израз просто на корупция поради богатото поле за това, благоприятствано от разрешителния режим за започване на работа, който е изцяло във властта на окръжните лекарски ордени.

Впрочем окръжните поделения на Ордена са като местни медицински феодали в областта на здравеопазването: те колят и бесят, те издават или не издават разрешения за работа за френски и европейски лекари. С известно предимство се ползват румънските медицински специалисти, но тази характеристика няма абсолютен характер. Да, тези окръжни звена се ръководят от централата в Париж, но поради особеностите на неолибералния модел на управление централната власт не е безгранична.Това силно занижава контрола и на практика освобождава местните окръжни ръководства на Ордена от отговорност, давайки им огромни права,още повече, че френското законодателство допуска многобройни „вратички”, през които се промъкват едни или други привилегии или санкции.

Всичко това заедно с дългото и изтощително следване на медицина /медиците учат цели 11 години!/, което на практика откъсва младите хора от нормална семейна реализация тъкмо в периода, който е най-благоприятен за това, води до умопомрачителна кадрова криза в здравната система, която Франция се опитва да преодолее с внос на медицински специалисти от Европейския съюз.

Дори във Франция е добило популярност определението „медицинска пустиня“. Това е метафората, изразяваща чудовищната необезпеченост на населението с лекарски кадри, която на практика почти обезсмисля наличието на здравни осигуровки.Да, лесно можеш да получиш здравно осигуряване, но трудно можеш да се докопаш до личен лекар, защото всеки лекар има определен лимит от пациенти, който не трябва да надхвърля. Районните здравно-осигурителни каси предлагат за попълване специални анкетни карти, които се попълват от кандидат-пациента в случай, че им е отказано да ползват услугите на личен лекар, но и техните възможности не са безгранични. Хубавото е все пак, че здравната каса поема част от стойността на лекарствата и то немалка част.

В момента Франция изпитва още по-остър недостиг на лекари. Поради гореупоменатата дерибейщината на местните медицински ордени практикуващите лекари не могат да разчитат на истинска защита от тях, случва се даже да нямат предпазни облекла и маски както у нас.

Не случайно президентът Макрон заговори за национализация на хранително-вкусовата промишленост и здравеопазването.Но даже и в тази ситуация апологетите на неефективната бюрократична система отчаяно упорстват в националистическото отстояване на стари погрешни модели и искат не да се поучат, а да поучават. Строителен предприемач, чийто брат е женен за хърватка, сподели: „Ние, французите, си мислим, че останалият свят е негоден да се справи сам със задачите на развитието и икономиката си, без ние да му кажем как да го стори.Това обаче далече не е така.

Когато бях в Хърватия, видях стопански модели и хора, от които можем да научим много неща, макар че сме французи и от векове учим света на ум и разум“.Ако, обаче, Франция победи и в тази война, това би се дължало на френския народ, а не на онези, които го управляват. Този народ е велик в своето състрадание, взаимопомощ и патриотизъм. Това е народът, който създаде културата, научните открития, получилите планетарно разпространение идеи. И до днес помня как в една зимна вечер, когато помогнах на бездомница да открие адреса на лекар-хомеопат, тя извади от клошарската си бохча два банана, закупени с изпросени пари, и ми ги подаде в знак на благодарност. Такъв народ не може да не оцелее!