Освободих душата си
Душата ми като птица в клетка,
от години у мен живее.
Търпеливо и кротко изчаква
мигът,в който ще се сетя за нея.
Залутана в житейски проблеми,
дълго време не я отразявах,
когато ми шепнеше нощем
колко болка е преживяла.
Дойде време,в което усетих,
че много се чувства нещастна.
Без да е нагла ми даде сигнали
как е в капан и е на тясно.
Дойде време и да се събудя,
към Себе си да се вгледам,
да чуя душата си закопняла
да се разгърне,а аз да прогледам.
Сега в старото мое тяло
нова душа отглеждам.
Пълна свобода съм и дала
с мен да се разпорежда.
Когато и се лети—да литне
и да обходи простора.
Волно да се рее в небето,
освобождавам я от затвора
Паднал ангел
Уморен бял ангел ми падна в двора,
тежко се строполиха проскубаните му крила.
Чу се тътен надалеко в простора,
заболя от тъжната гледка моята душа.
На моя език ангелът проговори,
едва доловим бе изнуреният му глас.
Ангелски сълзи капеха от умора,
в локва от тъга клюмна тъжната му глава.
Изпратил го Бог да нагледа Земята—
Дали живеем по Божествените правила
или се кланяме на Сатаната
и нему сме продали сърце и душа.
Дълго белия ангел летял,обикалял,
ниско се спускал над градове и села.
Опитвал със хората да говори
за Бог и Божествената Светлина.
Но затънал човешкият род в тъмата,
често пъти прогонвал Божията твар.
Бил обстрелван,замерван,обиждан—
присмех и злоба били за него нашият дар.
Горко плачеше белият ангел
за погубения човешки род.
Как пред Господ ще разкаже
за проваления земен живот.
Уморен бял ангел ми падна в двора,
със проскубани,тъжни крила.
Пред очите ми небето се отвори,
Бог изпрати светъл лъч и го прибра.
Снежно
Чисто бяло- някак безбрежно,
нежно потайно-сякаш безкрайно.
Леко пада – студено и снежно,
трупа, застила безметежно.
Студ създава, но някак уютно-
нежно галещи кристални пеперуди.
Безшумно падат и се стопяват,
мокри, сълзливи следи оставят.
Трупа бяло, очите се вглеждат
и поемат тази безкрайна снежност.
Прониква вътре, чак до душата-
бавно, потайно се сливаш с белотата.
Става чисто отвънка и вътре-
губиш спомен за грозно и черно.
Леко пада студено и скрежно-
чисто бяла, безкрайна нежност!
Все още съм жива
( на Мелиха Кобакчи)
Все още съм жива и тайно поглеждам,
с безкрайна надежда към своите мечти.
Цял куп съм замислила,чакат за сбъдване,
грижливо складирани в моето сърце.
Все още съм жива,във болки и радости,
меня настроения всеки един ден.
И утрини срещам,с копнежи ,с надежда.
Всеки нов ден е от мен сътворен.
Все още съм силна и в бури се впущам
без колебание, смело, без страх.
В живота с широки зеници се вглеждам—
за него що мъка преживях.
Все още ме има и дишам и ходя,
мечтая,копнея,по малко творя.
На пук на съдбата усещам се жива,
куп приключения са ми мечта.
Първи Март
С усмивка ви закичвам днес
с мартенички в бяло и червено,
с мечта за слънце и разцъфнал цвят,
с ухание на пролет във зелено!
С белия цвят ви орисвам в чистота—
в кристална ,чиста непорочност
да тупкат нашите сърца
и бели мисли да ни съпровождат!
В душите да запеят птици,
да се разпука пролетна любов,
да ни закука кукувица.
Пробудени да сме за нов живот!
В червения цвят вплитам
кръвта на родните борци,
пожертвали се да ни има,
за по— щастливи бъднини.
Червен е и цветът на Зората,
която в утрото ни буди за живот.
В червено са и бузките на децата,
продължители на българския род.
Честита да ни е днес Баба Марта,
че пак огрява нашите лица,
с усмивка, радост и надежда
за здраве,берекет и топлина!
Търговец на Любов
Живял в днешни времена
един търговец на любов.
В дози мерел всичко той,
в сърдечните дела бил суров.
Забърквал каши и отвари,
сварявал разни семенца.
Изсипвал в мънички буркани—
и ето ти „Еликсир на любовта”.
Подреждал ги на своята сергия,
минавали мъже,жени.
Купували—ще се избият—
на екс поглъщали чудния еликсир.
Навалица била пред малката сергия—
всеки искал да иде напред,
от еликсира да отпие.
Със сила се добирали до 1—вия ред.
Търговецът продавал туй,което липсва,
което е скъп дефицит.
От любов имали нужда всички,
с храна и имане всеки бил сит.
Народът все търсел заместител
на щастие,на радост,на любов.
По лесен начин искал да ги има—
с пари купуваш и си готов.
Замогнал се и хитрият търговец,
богат станал с къщи и коли,
но дълбоко в сърцето тайна криел—
Любов не се купува с пари!
И в дози любовта не се измерва,
не можеш с билки да я сътвориш,
скъперник на любов недей да бъдеш.
Раздавай щедро и животът сам ще я дари!
Паднал ангел
Уморен бял ангел ми падна в двора,
тежко се строполиха проскубаните му крила.
Чу се тътен надалеко в простора,
заболя от тъжната гледка моята душа.
На моя език ангелът проговори,
едва доловим бе изнуреният му глас.
Ангелски сълзи капеха от умора,
в локва от тъга клюмна тъжната му глава.
Изпратил го Бог да нагледа Земята—
Дали живеем по Божествените правила
или се кланяме на Сатаната
и нему сме продали сърце и душа.
Дълго белия ангел летял,обикалял,
ниско се спускал над градове и села.
Опитвал със хората да говори
за Бог и Божествената Светлина.
Но затънал човешкият род в тъмата,
често пъти прогонвал Божията твар.
Бил обстрелван,замерван,обиждан—
присмех и злоба били за него нашият дар.
Горко плачеше белият ангел
за погубения човешки род.
Как пред Господ ще разкаже
за проваления земен живот.
Уморен бял ангел ми падна в двора,
със проскубани,тъжни крила.
Пред очите ми небето се отвори,
Бог изпрати светъл лъч и го прибра.
Все още съм жива
( на Мелиха Кобакчи)
Все още съм жива и тайно поглеждам,
с безкрайна надежда към своите мечти.
Цял куп съм замислила,чакат за сбъдване,
грижливо складирани в моето сърце.
Все още съм жива,във болки и радости,
меня настроения всеки един ден.
И утрини срещам,с копнежи ,с надежда.
Всеки нов ден е от мен сътворен.
Все още съм силна и в бури се впущам
без колебание, смело, без страх.
В живота с широки зеници се вглеждам—
за него що мъка преживях.
Все още ме има и дишам и ходя,
мечтая,копнея,по малко творя.
На пук на съдбата усещам се жива,
куп приключения са ми мечта.