Не се сее жито, когато то е на привършване
Но винаги е време за построяване на мостове между хората, защото животът е като река – може да бъде и природно бедствие, и благодат
Какво значат 60 години за един свещенослужител? Много ли са, малко ли са или са предостатъчно, за да остави на идващите след него своите дела и убеждения за вяра, род, родина, ближен, за обич и посвещение в името на доброто, истината, мъдростта… Но според това, което е сторил, сътворил и оставил за бъдещето, несъмнено, те са повече от достатъчни за кърджалийския свещеник отец Петър Гарена. А колко още има да направи за града си и неговите хора ревностният и неуморен мисионер на вярата и родолюбието…
Камен Манолов Гаренов е роден на 22. 10. 1956 г. в махала Гарена на село Хамбар дере, Смолянско, близо до Кръстова гора. Сега там се намира резерватът за мечки „Кормисош“. Завършва семинария и богословие в София. Ръкоположен е в свещенически сан през 1992 г. Служи сред българите в Турция, Сърбия, Македония, Румъния, Молдова, Бесарабия, в Западните покрайнини и Таврия. После е изпратен от патриарх Максим да служи в Крумовград. От 1998 г. е свещеник в централната църква на Кърджали „Св. Георги Победоносец“.
Отец Петър е една многостранно надарена личност. Занимава се с наука, с литература, рисува, извайва скулптури, свири на кавал. Дълги години упражнява научните си квалификации история на България, на БПЦ, омилетика, пастирско богословие като преподавател в ПУ. Но казва, че не идва от кабинета в студентската аудитория, а от църквата и преподава за нея, за храма на българската държава. Затова, според него, е много по-важно младите хора да се учат на родолюбие, на обич, на разбиране, на мислене, иначе без тези качества никоя наука не би била ценна и полезна.
Отецът има Димитровски награди за скулптура и национални награди като професионален музикант и като литератор. С книгата си “ Молитва за обич” печели награда и от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. През 2014 г. стана носител на наградата за принос в развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие „Мултикултурният човек“ на Арт-движението “Кръг”, Кърджали.
Неговите творби блестят със своите дълбоки философско-естетически проникновения, но изказани с един достъпен, богат, притчов и иносказателно-метафористичен език. Очертават съкровените знаци на обичта, доброто, достойното, благородното, красивото в живота, водещи до духовно, моралното пречистване и извисяване.
Голяма е заслугата на отец Петър Гарена за изграждането на духовни мостове между разноликото население на град Кърджали. Прави го не само чрез оригиналните си религиозни способи и проповеди, но и чрез творчеството си. Автор е на десетина книги, между които сборника с разкази „Молитва за обич”, „Предизвикателствата пред православния свещеник”, „Българският кръст в Таврия”, „Етнически и религиозни взаимоотношения в Одринска Тракия и Източните Родопи”, „Фолклорни доказателства за етническите и религиозни взаимовлияния в помощ на пастиря”, „Връзки между християни и мюсюлмани на ниво поверия и суеверия от практиката на енорийския свещеник” и др. Като признат специалист в областта на неговите изследвания, често участва в специализирани научни съвети, както и в Националната комисия по акредитация. Негови книги се намират в националните библиотеки на САЩ, Англия, Франция и др.
Защитава докторат и доцентура по теология в Пловдивския университет, както и дисертацията в БАН „Военното духовенство на България. История, дейност и военно-пастирско служение”, с която е признат за доктор на икономическите науки /т.н. голям доктор/. Званието му професор попълни и последната празнота от неговата уникална биография. Съвсем заслужено то украси неговата духовна аура не само с цялостната му научна дейност, но и с неговото изследване „Пастирско служение и Богослужебно песнопение”, проведено на терен между юдеи, арабски и турски християни. Така стана единствения действащ свещеник с най-високи научни титли в българската история.
Изкуството, според отец Петър, е толкова по-въздействащо и по-голямо, колкото е по-малко като синтезиран заряд в него – така както малкото семенце, което жертвено изгнива, за да изкласи в нов плод. Затова и то, и литературата, и науката му дават нови възможности за изграждане на повече духовни мостове над река Арда, която, според отеца, символизира живота на два бряга и на два народа с две религии. Защото, както казва, река без мостове е природно бедствие, а с повече мостове е благодат. Един ден, убеден е той, „бреговете” на реката ни „Живот” ще се припознаят като едно и също нещо с две лица, две измерения, две движения на едно и също тяло.
Не случайно, сборникът му с разкази “Молитва за обич” е поклон пред този вечен и изконен смисъл за единност на живота и пред неговата красотата. Пред най-светлите и съкровени чувства. Казва ни, че в основата на всеки храм са зазидани много естествени човешки пориви, мечти. И както най-високият камък от храмовия фронтон не е по-висок по значение от най-ниско положения в основата, така и най-високото в човека не е достатъчно високо, както и най-ниското не е прекалено ниско.
“Молитва за обич” разказва блестящо и прочувствено за дългата треска на живота ни и за вечния стремеж към Божествения свят на хармония и обич. Тя е и едно напомняне, че земната любов остава недовършена и нестигаща своя апогей, защото инстинктивно я сравняваме с Божествената и не можем да намерим неин еквивалент тук на земята.
Отец Петър Гарена създава традицията за нетрадиционно отбелязване на богоявленския ритуал, превръща го в общоградско литийно шествие, в което участват хора от всички етноси в Кърджали. Хвален или критикуван, оценяван противоречиво, обаче, отец Петър успя да превърне Богоявление /Йордановден/ в истински общоградски християнски празник в областния град. И все още е един от малкото хора в страната ни, който може да привлече хиляди участници в него. И то от всички местни вероизповедания. Така от година на година тръгналите след църковните хоругви в литийните шествия непрекъснато нарастват.А във водите на Арда за кръста се хвърлят няколко десетки смелчаци, сред които и много мюсюлмани. И това не смущава отеца, защото Бог не дели хората, а иска да живеят в разбирателство и единение. Не се притеснява и да проповядва на майчиния език на мюсюлманите, за което е бил наказван.
Често казва, че молитвата “Отче наш”, на който и език да звучи, тя пак си остава “Отче наш. В това отношение намира подкрепа и от районния мюфтия, и от градоначалника, вече четвърти мандат, инж. Хасан Азис, който поставя началото на традицията в шествията да участват и мюсюлмани, като самият той винаги е редом до отеца в тях. Още преди да спечели първия си мандат /2003г./, той предлага помощта си и закупува с лични средства хоругви за централния храм, които са извезани със златна сърма в Украйна.
Хвърлянето на кръста от отец Петър Гарена във водите на Арда е ставало по най-различни атрактивни начини, с оглед символиката, която носят. Така например, когато това стана от камили, които издържат една седмица без вода и десет дни без храна, това бе алюзия за българина, който издържа 25 години труден преход. А и напомняне, че допреди 60 години те са били основното транспортно средство в Източните Родопи. Друг път пък шествието се води от деца на магарета, символизирайки влизането на Исус в Ерусалим и търпеливостта на българите. Използвани са за шествието и впрегнати в каруца волове, родопски коне – катъри, участници – младежи, облечени в носиите на различни народности. Така отецът превърна Богоявление в общоградски празник. Шествието от църквата до реката вече надхвърля два километра. А в ледените води на Арда се хвърлят за кръста стотици смелчаци, сред които и мюсюлмани. Докато през първите години на служението му се събирали по десетина души и се намирали едва 1-2 кандидати за изваждането на богоявленския кръст. Тогава отецът решава да скочи и хвърли кръста с бънджи от 20-метровия мост над река Арда, което и прави. През 2002 г., заедно с петметрова икона на Богородица, го спуска с кран. В други години отива до реката с мотокар, катамаран, с единствената останала в Кърджали бронирана бойна машина, с фадрома, с бронетранспортьор, със състезателен скутер…
Отец Петър участва традиционно години наред и в мюсюлманския празник “Ашуре”, с който се обозначава края на всемирния потоп и второто начало на човешкия род с Нух (Ной). Това става на десетия ден от месец Мухаррем, с който започва ислямският календар. Името на този празник и десерта, раздаван на него, означава от арабски “десет”, затова съдържа 10 хранителни съставки. И е символ на споделянето, толерантността и мира. Затова отец Петър раздава от него, заедно с мюфтията и градоначалника, на мюсюлмани, християни и др. на Пазара на производителите в областния град всяка година.
Израз на верско сближаване за него е и станалото знаково изпиване на кафе с районния мюфтия и с кмета инж. Хасан Азис на трети март.И това кафе, казва отецът, е шекерлия тогава, когато има човещина и благоволение между хората, така както е било в стария наш модел, следван от попа, кмета, даскала и мюфтията. И този наш стар модел, за негова и всеобща радост, все още действа. Затова не е прецедент мюсюлмани да се молят за здраве и помощ в християнския храм и християни да търсят помощ от мюфтията.
Отецът събира стотици разпилени черепи и кости край разрушени манастири и светилища на мъчениците на вярата в Източните Родопи, слага ги в храмова гробница в съседство до църквата “Св.Георги”, за да се съхранява паметта за дедите ни. Често посещава и една гора със смесено гробище край Кърджали, където са погребани и мюсюлмани и българи. В планината-обединителка Родопа винаги е имало традиция за добросъседство между двата основни етноса. И това смесено гробище от миналото, с вече разрушени паметни плочи, е символ на общия ни храм в сърцата. Затова България не стана Косово, твърди той, защото българи и турци дори в смъртта си не са се разделяли.
60-годишният юбилей на отец Петър Гарена беше тържествено отбелязан в зала „Амбасадор“ на пловдивския хотел „Рамада“/бившия „Тримонциум“/. В негова чест на него беше представена книгата „Мултикултурният човек“, дело на Катедра „История и археология“ при Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. В нея участват с публикации 85 професори и академици от страната и чужбина (Индонезия, Германия, САЩ, Великобритания, Румъния и др.), които представят свои изследвания в областта на историята, археологията, теологията, историята на културата, религията, етнологията, изкуствознанието, музикознанието, езикознанието, художествената критика, мултикултурата, интеркултурния диалог и езиковото разнообразие. Бяха презентирани и неговата био-библиография за цялото му творчество, с автори Вежди Рашидов и д-р Здравко Дечев, както и каталога на български и на турски език с репродукции от негови произведения в областта на изобразителното изкуство и скулптурата. Беше показан и документалният филм за него “Изповедта на един мисионер” на Иван Кулеков.
Празникът бе уважен от много негови близки, приятели, преподаватели, студенти. Проф. Венедикова, проф. Стоян Денчев, Мария Шнитер, кметът на Кърджали инж. Хасан Азис и бившият главен мюфтия Фикри Сали също бяха сред гостите. Между многото получени от него отличия бе и почетният знак на ПУ, връчен му от ректора проф. Запрян Козлуджов. Специални поздрави към него отправиха виртуозните наши музиканти Иво Папазов – Ибряма, Нешко Нешев и певицата Богдана Петрова. Самият отец се включи в музикалната програма, като изпълни няколко родопски песни, между които и “Руфинка болна легнала”. Както винаги, така и сега, отецът изненада своите гости, като подхвана копаница и рокендрол, в съпровод на кларинет, гъдулка и акордеон.
Но празникът отмина и сега родопският свещеник отново започна да си върши тихо и всеотдайно своите обязаности към енориашите си и към Бога. И както добре го е описал в надписа на съградената от него чешма в двора на църквата, в която служи, те намират своя израз във времето, така както ромоли водата в нейните чучури и предава на поколенията заветите на сега живеещите в полза на род, родина и вяра. И докато има кой да предава живата памет за едничката майка Родопа планина, от чиято вечна плът са заченати нейните синове и дъщери, ще го има за вечни времена и общия храм на българската държава за българи и турци. Защото нейният свиден олтар, осветен от много жертви и свидни дела, е положен в общата за всички земя, огряван е от едно и също слънце, в едно за всички ясно небе.
Лияна Фероли
Отец Петър Гарена