*** Как искам да бъда бяло кокиче, с главица пробило снежния път! Да не чувствам студения мартенски вятър. Живота с усмивка да срещам отново. Ще минат години. Ще бъда аз друга. Косите ми вече ще бъдат тъй бели. Може би ще приличам на бяло кокиче, но изсъхнало вече…   М О Я Т А   М … Продължете с четенето на Сийка Йорданова Русева