Душа

 

Влюбих се…в себе си.Просто така.

Отстрани се погледнах и разглеждах си снимки.

И погледнах отблизо тая моя душа,

дето дълго раздавах за жълти стотинки.

 

Как я мъчих от страх, как предавах за нищо,

как помагах на всеки,как я смазвах от студ,

за да дам на човеците топло огнище,

за да върна нормалност  в поредния луд!

 

Как я стапях до болка да даде на бедняка

къшей обич и нежност,на престъпника чест.

Как не давах за нищо и пред никой да кляка,

как я съдих и мачках и не виждах до днес.

 

Тя, горката, мълчеше , загърната в дрипи

и се влачеше колкото може под стрес,

и геройски търпеше си раните скрити,

и понасяше своя си жребий злочест.

 

Аз я мъчех до болка да стои и раздава,

да не чака отплата,да не иска петак…

Не за почести,тежки богатсва и слава,

а да тъне в студ, болка, и бедност, и мрак.

 

Да даде на човеците обич и прошка,

да оправи безчестния сбъркан мой свят.

Да не иска, да дава- и още, и още….

Нека Другият бъде безкрайно богат.

 

Тя раздаде се – грижи, утехи, любови

и в замяна от никого нищо не взе.

Закопчана от тези зловещи окови,

окована от моето нежно сърце.

 

Ала днес я погледнах и до болка се влюбих.

Колко силна и нежна,колко страшно добра,

как от глупост голяма почти не погубих,

тази толкова нежна , красива душа!

 

И я пуснах да прави каквото си иска,

да не слуша изобщо тази луда глава,

срещу обич тя обич по две да си иска,

да не дава нищо ей просто  така.

 

Да лети през живота красива,свободна,

да си бъде такава,каквато избра.

Да е истинска,светеща щура и горда –

тази моя прекрасна, любима душа!

Мълчи ми се

Мълчи ми се,така ми се мълчи
За малко да потъна в тая бездна
на тишина,където в миг лъжи,
фалшиви думи тайнствено изчезват.

Мълчи ми се,така ми се мълчи!
А в мен слова се блъскат и напират.
Дали се виждат в моите очи,
че някой и без думи ме разбират?

Мълчи ми се.За малко да мълчим
Във мрак и тишина сега стаени,
Усещаши без думи- с дъх,с очи
изгарящи и търсещи вселени!

И може би във тая тишина
аз ще намеря отговори ценни-
„защо се раждаме на таз земя“
„защо живеем“ и“ защо сме тленни“!

Защо обичаме,мечтаем и градим,
а после си отиваме внезапно?!
Пилеем думи вместо да мълчим,
мълчим като не трябва – поетапно.

И мислейки ,че вечни сме, грешим,
погрешно мразим и погрешно любим!
До нас човека важен го ценим
едва когато вече го изгубим!

Та затова – сега да помълчим,
за всичко свято и за всичко грешно!
За да усетим и да оценим –
какво е „миг“ от времето човешко!

 

Любородец 

 

Моята родина е велика!

Колко я ограбваха до днес,

ала не успява още никой

да отнеме светлата й чест!

 

Да изтрие страшната й памет,

на героите й гордия завет.

Даже духом още днес я бранят

падналите четници безчет.

 

Синове на тази майка горди,

дали своя млад живот в разцвет

да не могат вражеските орди

да изтрият стария завет.

 

Не забравяйте за Ботев и  за Левски,

нито за Баташкото  клане!

Не не смейте!За герои неизвестни

пак разказвайте на своите синове!

 

Не се купува тя с пари в Швейцария.

ни в Америка , ни никъде в света…

Не, няма по-велика от България,

извоювала с кръв свойта свобода!

 

Нека помнят нашата Родина

колко много е платила до сега,

колко жертви и деца невинни

дала е за свойта свобода!

 

Да не пускат власт и политици

да изтрият таз  история една!

Да живеят като волни птици,

тук да раждат своите деца!

 

Да спасим завета ни-прастария

тази родна приказна земя!

Че едничка нашата България-

няма друга никде по света!

 

Аз я тача, плача и милея

колко много искам да спася

толкоз свята-всяка част от нея!

Чест за мен бе тук да се родя!

 

Силвия Томова