В най-новия брой на сп.„Notatnik Planistyczny“, Полша, Дария Ондерка-Вожняк, пианистка и педагог в музикални училища в Краков, обогатява познанията на полските читатели за българската пианистична литература. В своя статия, озаглавена „ AБВ на българската педагогическа клавирна литература“ , тя напомня,че алтернатива на добре познати полски произведения за пиано могат да бъдат творбите на българите. Подсказвайки сходството в стила на полските автори, напр. Янина Гаршция (1920-2004) с музиката на Парашкев Хаджиев (1912-1992), авторката уверява,че на младите полски изпълнители със сигурност би допаднали неговите творби. Подчертава,че с тях са се възпитавали няколко поколения български пианисти, а програмните миниатюри от сборника „Бабина приказка“ биха могли да въздействат върху въображението на деца от различни краища на света , като при това изпълнят и своята дидактична функция.
Съставена от две части, статията на полската авторка прави преглед на българската клавирна литература, започвайки от класиците като Панчо Владигеров (1899-1978) с цикъла му „Класично и романтично“ или Любомир Пипков (1904-1974) с произведения на фолклорна основа, които поради неравноделните си ритми могат да създадат проблеми на чужденците, като преминава през творбите на Александър Райчев (1922-2003) и стига до избрани произведения от съвременни композитори. Ондерка-Вожняк напомня освен това и за Михаил Пеков (р. 1941)– композитор, когото българските музикални специалисти срещат често в антологиите на съвременната детска клавирна музика. Сред най-известните му произведения за млади пианисти са „10 леки пиеси за пиано за 2 и 4 ръце”.
Дария Ондерка-Вожняк отделя специално внимание на творбите на лауреата на много конкурси по пиано и композиция Красимир Тасков, роден през 1955 г., чиито композиции за 4 ръце или 2 пиана представляват „изтънчен, написан на съвременен музикален език, много интересен репертоар за професионални клавирни дуети“.
Авторката завършва статията си с обсъждане на една интересна и оригинална сюита с показателното заглавие Bacillus bulgaricus. Името загатва за полезната за здравето бактерия на киселото мляко, като подчертава родния, свързан с корените характер на музиката от цикъла. Той е в четири части, композирани по теми на песни от различни фолклорни области на България. Цикълът е популяризиран от изпълненията на европейската етно-джаз звезда Теодосий Спасов във версии за народен инструмент кавал и биг-бенд, предоставяйки интересно музикално пътешествие из етническите пътища на черноморската страна. „Заслужава си да отидете на това пътешествие и да се поддадете на балканската му магия“ – уверява читателите полската пианистка.