Стихотворения от Юлиана Дечева

Ти

Обичам те във лято,

без лято те обичам,

В солта на бриза морски,

със сладост след раздяла,

под бащината стряха

в смокинга на вечер

с балдахин от дюни:

Солен,като тъгата.

Горчив ,като обида.

Отровен от нещастие.

Очакващ южен вятър,

вечерящ с шепа миди.

Отблъскващ ,като мирис

на морските капани,

мъртъв,като шанс на

бедните квартали.

Знам,че ме е грижа.

Вълнувам се когато

с усмивка ти се вричам

във нощ почти безлунна

по пътища и друми –

със страсти непознати,

без страсти – във неволи,

целуната  от бога,

отхвърлен от живота.

бездомник като теб

и пътник със кохорта

от ангелски целувки,

които ме очакват,

на крачка от съдбата,

които аз не искам

да вържа за крилата

на фразите от думи.

Спестявам си богатство

от срещите съдбовни

за срещите съдбовни

и търся светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Творение

Когато се родя по памет,

и драмата ми е  излишество,

и ти ми липсваш като мисъл,

сетивата ми не са пробудени-

ти просто си един остатък

на времето преди .

Когато се родя със чувство,

аз нямам избор,

заострено е всяко време,

и коз е всеки скъп момент,

и копието му преварва

смъртта върху съдбата ми.

Когато се прераждам

и двете дати си съвпаднат,

в чифт,рия и треперя

от безсилие да бъда мъртва

и  легенда за страстта

да бъде споменът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Антидот

 

Балансирано преглъщам:

доброто със лошото,

ранното със закъснялото,

съпротивата с примирението,

болката с безразличието.

Санитарно е някак си

против болести,

хигиенично е,

когато вирусът ти

циркулира в кръвта ми

и непрекъснато

ме заразява.

 

На Нея

Изписаха я ,като бебе

а аз Мария Магдалена

държах да и бъда орисница

на името

на съдбата и

на мечтите и

защото ми липсваше

раждането и ,

като собствена съвест

след толкова блудства

със себе си.

 

Завръщанев Бургас

Наскоросезавърнах в тозиград,

поморскатаалеясезапътих,

и в погледами,вечно млад,

еднасълзаме спрянапътзакея.

Това е моят дом,отчасти мой,

и дом за други отреден e.

Часът сега във мене eв покой

с пейсмейкър времето се движи.

Поетите му,корени на хмел,

захранват страстните му нощи.

Любов и вино пият в този град

и оцеляват неговите мощи.

Рапирав струни от печал

 душата  ми полуграмотна.

Каквото господ беше дал

на младост, си го взе, и ни остави почести.

Лиричниятгерой –морето с моста –

е  младзамладите,но и връстник на нашите срещи.

Едвалипомнинас,щомтехнитевъзторзище забрави.

Нотойщурмувамени моите  представи.

Укрепнала,безвръзката си с него,

щурмува вяратами,че без теб не мога,

Щом морска одисея е съдбата ми,

аз имам доми нямам грях ,

а боря се със своите тревоги.

Роден  ли си ,ти имаш майка,дом и цялост.

Имаш себе си да бъдеш слабост,последвана

 от любовта да отдадеш жената в теб,

да бъдеш майка,дом,да носиш обич и наслада.13 .02. 2018 г.Бургас

 

Съдба

Гледам се ,виждам се

и не мога да не запея

с тази продрана душа,

одисея.

Нали съм тук и сега.

Не мога да свиря,

рано е за реквием,

подсвирквам си –

тъжно е някак си,

но не умея да бъда

съвсем.

 

Боже,опази ме..

От професията

до живота

артистка съм

и се раздавам

Когато напусна

себе си

ще бъда мъртва

за сцената.

 

Песничка за Бургас

Върни ме в своите обятия.

Бургас,върни ми младостта.

Ще бъда пак добра отвсякъде.

Ще бъда приливна от радостта.

И нека някой ме намери –

И този някой да  е с нрав добър.

Оттатък ще преплувам себе си-

ще бъда мост,ще бъда твърд.