Няколко мласи таланти от НАТФИЗ излязоха пред публиката с филма „Какво стана,Сара?“.Особено приятно е това,че те са ооще във втори курс,а вече удивляват публиката със своя талант. Радостно за Кърджали е и това,че и режисьорът,и петима от тях,че и потесата Маргарита Павлова от КБП , взела участие във филма,  също са от този град.А пък чаровницата в главната роля – Виолина Доцева, освен че е актриса, певица, музикант, на всичкото отгоре, е и поетеса!

Блиц-анкета с участници, част от екипа на филма “Какво стана, Сара?”туденти от натфиз

Поискахме мнението им за това до колко далече може да стигне вината на Сара и на всички млади хора в нейното положение? И какво, кой подхранва днес вината, страха,негативите, които разяждат душевността на младежите? И има ли лек срещу тях?

Системата заличава душевните качества в младите хора, а подавайки й се,

те я подхранват несъзнателно

Отчаянието и несправедливостта разпокъсват на парчета душевността на младежта

Виолина Доцева:

Имам брат и сестра и когато Васил ми каза да си представя какво ще изпитам, ако загубя един от двамата, аз изобщо не знаех какво би могло да се случи с мен. В процеса на снимките, обаче, успях да доловя това разтърсващо чувство, тази обсебваща и прокрадваща се толкова бързо в ума на моята героиня вина, която обръща целия й живот. Но защо загубата на обичан и близък човек е така непоносима? Липсата на разговори по тази тема в семейството, в средата ни на живеене, я прави непреодолима. Макар че и аз не приемам лесно загубата на близките, поне в такива моменти се окуражавам с това, че смъртта не е краят, че неприемливото и неправдивото за нас е въпрос на съдба и може да я облекчим с вярата в нея, с подкрепата на близките, приятелите, родителите.

Явор Гаджев:

Чувството за вина, като това в случая на Сара, може да поведе човек по най-пагубния, шоков за един млад и мислещ човек път на саморазрушението, подсилен от затварянето в себе си, липсата на приятелски кръг, на някой, на който да имаш доверие. Тогава неминуемо стигаш до вината за смъртта на единствения ти близък в живота човек. И подривният страх от евентуалната загуба те лишава напълно от доверие, дори и в самия теб, защото губейки своята опора, ти губиш и част от себе си. Единственият начин, според мен, да се отървем от страха и вината, е да се опитваме всеки ден да бъдем по-честни един с друг и терминът „брутално честен“ вече да престане да е валиден. И да няма нужда да сме брутални, когато сме честни.

Мадлен Караиванова, Мис Кърджали 2016:

Живеем в много динамично време и вината в него не винаги заема върха на нашите емоции. Младите хора са изпълнени с гняв и незначителни приоритети. С образа на Сара се идентифицират единици от новото поколение, тези, които имат душа и състрадателност, вътрешна красота, която обществото се старае да заличи. Вината и страха понякога са едно и също нещо, а друг път съвсем различно – системата е така изградена, че те изпълва със страх, заради което се чувстваш виновен, защото не можеш да избягаш от него. За мен всичко движи в двете крайности. Или си силен, или си слаб. Силата не се изразява в агресия или в ярост към същата тази система, която ние несъзнателно подхранваме. Силата се крие в това да имаш смелостта да превъзмогнеш случващото се и да се стремиш в бъдеще да направиш нещо по-добро. Тези, които си мислят, че няма лек за душевната болка – аз наричам слаби хора. Лек има и винаги ще има. Но, за да намериш какво ще излекува именно твоята душа, трябва да намериш мястото си сред всичко случващо се.

Мануил Димитров:

При Сара вината стига до психически срив, а младите доста често стигат и по-далече от нейните преживявания, до това, например, да посегнат върху собствения си живот. Източниците и факторите, довели до там, са много. Вина можеш и сам да си вмениш, а може такава и да ти бъде вменена, с цел изгода и контрол. Със страха е по същия начин. Дали човек ще се подаде, зависи от неговата психическа стабилност или лабилност. Но лек срещу това няма.

Филип Герчев:

Не мисля, че вината и страхът разяждат душевността на младите хора, по-скоро са крепящата техния характер част, показваща човечността им.

Виктория Димитрова:

Вината е лепкава материя, която полепва по небцето ни и пари. Не свикваш с нея. Не можеш просто да я игнорираш. Тя е черна дупка, която обгръща ума ти, моделира съзнанието ти. Вината ни връща към миналото, лишава ни от енергия в настоящето и не ни позволява да се движим към бъдещето. В контекста на „Какво се случи Сара?”вината е самоналожена и е опит да промени историята, пожелавайки друго развитие на нещата, но станалото е станало, времето не може да бъде върнато назад и нищо не може да се промени. Липсата на контрол върху ситуацията кара Сара да изпада в низ от състояния, които я довеждат до дъното. Чувството на вина не е присъщо само на младите. То е познато на хората от всички възрасти. Може да се лекува, ако се достигне до нейния първоизточник.

Денис Стоянов:

Вината поразява и разяжда инстинктите ни. Преминавайки през етапите на коварните изпитания и кошмари, съзнанието губи контрол над мислите и създава свои собствени прегради. Отчаянието и несправедливостта са факторите, които разпокъсват на парчета душевността на младите хора. Остава само надеждата в ума ни, че ще можем да променим това статукво.

Маргарита Павлова:

Всички млади хора, преживели подобни на тези на Сара изпитания, могат да стигнат много далече в реакциите и действията си. В днешния забързан свят родителите имат все по-малко време да разговарят с децата си. И тази липса на внимание прави младите хора неуверени, неразбрани, необичани и несигурни, лишени от сила да се справят със случващото се. Тогава изходът става още по-непредвидим и с тежки последствия, особено когато и родителите са далече, когато се допускат лъжи, липса на искреност и добронамереност, когато доверието е разклатено… Дано поне младите хора могат да осъзнаят, че не трябва да изпитват чувство за вина за неща, които не зависят от тях.

Георги Краев:

Вината на Сара, на младите хора, изобщо, е просто една малка част от връхлитащите ни преживявания, които идват, за да се справим с проблемите и изпитанията си. Но едно е сигурно – самите ние подхранваме тази вина и сме единствените, които могат да се справят с нея, задавайки си следните въпроси: „Ами аз? Аз виновен ли съм?

Изготви: Лили Петрова