Турхан Расиев

Турхан Расиев е роден на 28. 01. 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненска област. Първите му литературни опити са от гимназиалните години в град Добрич. Започва да сътрудничи със сатирични форми на местния и регионалния печат още като студент във ВИНС „Димитър Благоев“ – град Варна. Пише афоризми, епиграми, сатирични миниатюри, басни, апострофи. Негови творби са превеждани на чужди езици и са публикувани в различни сборници. Носител е на награди от различни хумористично – сатирични конкурси. Член е на Сдружението на писателите – Варна. Издал е книгите „Не плачи последен” (1978), „На четири очи” (1986), „Нямам думи” (1991), „Море до гуша” (1996), „Врели-некипели” (2001), „Дезинфекция” (2006), „Сатирична зона” (2007), „Политическа джунгла” (2007), „С перо от Пегас” (2008), „Многоетажни гробища” (2009), „За мъжа и жената в кръга на шегата” (две книги, 2010), „Политтиквеници” (2010), „Апострофиада” (2011), „По кратката процедура” (2012), „Без задни мисли” (2014), „Морски смях” (2014), „Български хумористично-сатиричен речник” (2014), „Политически епиграми” (2014), „Сурва весела година” (2015).
Расиев е съставител на „Антология на българския афоризъм” (2009), „Антология на варненския афоризъм” (2012), „Антология на варненските епиграмисти” (2013), „Антология на българската епитафия” (2013), „Крилати мисли. Антология на български афористи от 19 -и век” (2014). Негови творби се публикуват във вестник „Стършел” и хумористичните страници на други седмичници. Във вестник „Култура, Изкуство, Литература” – орган на Сдружението на писателите – Варна, авторът поддържа рубриките „Да си спомним с усмивка” и „Усмивки около нас”, посветени на варненски хумористи и сатирици от миналото и съвремието.