Сън

Разговаряхме с морето

за летните разходки,

за студените зими,

за есенните истории,

за любовта на моряка,

за сълзите на жената,

за усмивката на децата,

за историята на вълните отнасящи всяка тайна.

 

Аполония

Влюбих се в дълбоката душа,

В богатата история на неговата крепостна стена.

Порта се отвори…

  Влюбих се ,

в дълбоките сини очи,

в свилените златни коси,

в ярките слънчеви лъчи.

 Влюбих се,

в безкрайността,

в неизвестността,

в най – омагыосващите  блага на Аполония.

 

Музата

Това си ти ,

в студените зимни дни,

в усмивката на децата,

в прегръдката на бащата,

в любовта на жената .

Музата ,

това си ти,

силата в нечии любими очи.

 

Следа

В нечий очи,

оставяш пламъче до гори,

в нечий ръце,

оставяш любов от сърце,

в нечия душа,

оставяш незабравима следа.