„Любовна съвместимост”

от Христина Христова

 

Когато вечер не заспивам,

а нощта превръща се в ден,

и когато споменът за теб

ме преследва несломен.

 

Може, може ли, да те докосна

с пръсти, нежно по лице,

или по устните горещи,

или твоето сърце.

 

Може, може ли, да мисля

за всички хубави дела,

за твоите очи омайни,

и за моята самота.

 

Когато нощем тихо падат

горещи моите сълзи

ти, не виждаш ни една,

но моля те, за мен мисли.

 

Когато някога ме срещнеш

може, и в друг живот

бъди с мен, бъди момче,

защото единствен ти, си в моето сърце.

 

 

Някой/всичко

Автор: Христина Христова       

 

Има нещо на земята

по – силно и от ураган дори.

Има някой, за когото бих дала

всичките си земни дни.

 

Има топлина, която сгрява

най – ледените светове.

Има пламъци, в които

изгаря диамантеното ми сърце.

 

Всеки ден мисля за това,

колко нежно ме докосваш.

Колко жар и топлина

внасяш в моята душа.

 

Всеки ден за мене е наслада,

погледнеш ли ме с влюбени очи,

душата ми попада под обсада

и не може никъде да се спаси.

 

Единствен ти, си моята утеха.

Спасението… блян, мечта…

Единствено за тебе аз живия

прекрасна обич моя, неземна красота.

 

Бъди ми верен, нищичко не искам

ни златни накити, ни обещания, нито пък пари.

Единствено теб аз искам!

Единствено за тебе ме боли!

 

 

Вълнение

Автор: Христина Христова

 

Пада бавно тъмната завеса,

а в хотелска стая тъй далече си сега.

Жадуваш моята прегръдка,

а аз в твоята нежност да горя.

 

Помислих, колко хубаво ще е,

да стоплиш моите ръце,

косите да погалиш с трепет,

да докоснеш моето сърце.

 

Искам вечно да съм с тебе,

в твоите мисли и душа,

с целувка страстна те целувам,

а после силно ти благодаря.

 

Скъпи, ти „лека нощ” ми казваш,

но тежка ще е пак нощта,

защото аз жадувам тебе,

а ти жадуваш мен в самата.

 

Ще чакам този ден прекрасен,

когато ще ме видиш ти.

Аз ще те погаля с чувства,

а ти със слънчеви лъчи.

 

 

Размяна

Автор: Христина Христова

 

Толкова ли много ме обичаш!?

Толкова ли много те боли!?

Когато днес случайно ти ме срещна,

сърцето ти пламна в искри.

 

Подмина ме, не каза нищо.

Погледнахме се плахо-едва, едва…

Секунда след това усетих,

твоята жар и топлина.

 

А моето сърце едва е цяло.

Обичам те, по-силно от преди.

За теб бих направила всичко,

океан бих преплувала дори.

 

Желая да съм с тебе всяка вечер,

да гледам в твоите очи,

с длани нежно да ме галиш,

а устните докосвай с мечти.

 

 

 

О, време! Времето изтрива всичко с изключение на спомените

Автор: Христина Христова

 

Време, лекуваш ли ти

рани, спомени, копнежи…

Толкова много мечти

и всички те несподелени.

 

Време, ти разбра ли кога

от най-близка, станах му чужда?

Толкова много раздавах,

а накрая за мен – самота.

 

Време, не искам тъгата,

не издържам горчивите рани.

До кога ще живея в мрака,

а душата ще жадува светлината.

 

Време, винаги съм била

най-топла и пълна с надежди.

Не искам да бъда сама,

не мога да гоня свободата…

 

Време, нищо не искам,

ако можеш само се върни,

и ако с него пак ме срещнеш

само обич ми дари.