Лирика

Ние……

Слънцето свети еднакво за всички,

а сме толкова много различни!

Не знаем как да обичаме,

предаваме се,отричаме.

 

И търсим обща пътека за всички,

за благото на земята изстрадала.

Дошло ли е време да се обичаме,

и знаем ли как да си прощаваме!

 

Дошло ли е време да тръгнем заедно,

за благото наше общочовешкото!

И да загърбим страсти и егото

и да творим за доброто,човешкото!

 

=======

Животът ни показва кой къде е!

Кога ще стигне,колко и защо!

И само тя душата знае,

защо поела е  натам и то с кого!

 

За срещите готова е отдавна,

поела своя път-върви,върви….

За тях тя знае много по отдавна

и пак върви,макар ,че много я боли!

 

 

 

Пред паметника на Ботев

Как си, Войводо!

Още ли гледаш ни от висикото –строг и величествен!

Твойте завети и думи в сила са,

но кажи защо ли просто не се Обичаме!

 

Спиш ли,Войводо!

А знаеш ли ,че те помним и те почитаме!

И знаеш ли колко много ни трябва

от твоятя вяра и сила да се Обичаме!

=======

Да те прегърне някой,просто ей така,

и обич да ти вдъхне и увереност!

И да покаже,че Света сега

с Любов ще се лекува-с Любов голяма и Доверие!

 

========

То Доброто не води войни,

то е тихо,смирено,незнайно!

Та ни кара да бъдем добри,

да обичаме и да сме достойни!

 

То Доброто живее във нас,

и е светло,голямо,безкрайно!

То е вярата ни и живее чрез нас,

то е истинско и човешко и всеотдайно

 

 

 

 

 

БлагоДаря

Благодаря ти Господи за всичко дето в мене има,

благодаря Ти от сърце!

Че вярата ми в тебе е по силна

и всичко тук е в нашите ръце!

 

Че няма нищо даром на земята

и всичко се твори със мисъл и сърце,

а Ти ни даваш вярната посока,

а всеки сам решава накъде!

 

Избираме пътека във живота,

поемаме я с вяра и добро!

И честно учиме уроците си тука,

а Ти подкрепяй ни и в лошо и в Добро!

=======

Ако още си тук,а държиш да те няма,

ако само си мислиш за неизбежната ни промяна!

То не стой безучастно ,без глас в тишината,

а дерзай и върви-достигни до нещата!!!

 

========

И сами сме виновни за всичко в света-

за обидите ,обичта и сълзите в очите!

За онези сълзи дошли просто така-

за разделите,срещите и за митовете на обичане!

И дошли сме сами на тази земя-

да се радваме ,да растем и да обичаме!

И не знаем как и до кога ще сме Тук-

затова да се Обичаме!

=======

Ти чуваш ли,камбаните звънят!

Ти чуваш ли как ехото отеква!

Да чуем можем всеки път,

щом будни сме,а пред очите ни просва.

 

Полюшваме се в своя тежък сън,

Немили и недраги-пак ли спиме!

Света не чака,светло е навън,

да ставаме сега,а утре,Утре ще доспиваме!

=========

Не,няма път назад

и жребият е хвърлен!

И не тъжи,поспри-

не можеш да се върнеш!

 

И все напред  върви-

Мълчи,мисли ,не спирай!

За идните ни дни-

за нас,за всички ни-не Спирай!!!

======

Не ти ли омръзна да не бъдеш себе си?!

Да се смееш и радваш и да плачеш дори,

не когато на теб ти се иска

и когато най те боли?!

 

А не искаш ли някога да си Себе си само,

да направиш това от душа и сърце?!

Да зарадваш душата си  и така без да искаш

да останеш завинаги права,а не на колене!