СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ХРИСТО КАМЕНОВ
Мадан – моя тъжна и весела крепост
при теб откривам утеха и нежност.
Покрай теб отминават без вяра
всички млади и влюбени хора.
Но при теб се завръщат със спомени
и носят уморените си думи –
ще трябва непременно да догоним
до вчера неизминатите друми.
Навярно по пътеките чужди
запазили са спомени и тайни.
Задъхани от хиляди промени
ще минат през родните Балкани.
А утре, като истината чисти,
отново ще потеглят към свят без посока.
Докоснали изворите родопски,
ще трябва да се върнат пак без ропот.
Ще тичат по чуждите пътеки,
но Мадан ще пазят
в сърцата
навеки…
ОБЛАК СРЕДНОЩЕН
Среднощният облак
е надвиснал в живота
с изгаряща обич,
лишена от маски.
Тя погубва човека
и изтрива неговата мисъл.
Дърветата, поразени от гръм
показват своите чувства.
Човекът без същност
потъва в беди,
и тълпата открадва
последния спомен.
Но светлият лъч
просиява,
дъгата пак прекосява
малкия град.
Животът е ясен
и показва пътя напред.
ТЪГА
Тъгата ме изпепеляваше,
тъгата ме озадачаваше,
тъгата ме изправяше и на крака.
Тъгувах, аз и не очаквах,
че толкоз мъка има в моята душа.
Мъка, която да даря, но на кого…?
И поредна вечер, аз ще чакам
някой да се спре под топлите стрехи.
И вече да махна тъмното перде.
Защото мои ще са дните, идващи със утринта.
И аз ще съм сам с добрите,
които правят чудеса.
ОБИЧ
Слънце и облак,
трева и дъб,
пръст и море,
небе и земя –
всичко това съм аз,
защото те обичам.
И радва се като дете
душата ми, защото пръска
с шепи светлина –
за теб, за мен,
за цялата земя.
Любов безкрайна
в длани си събирам,
аз те чакам, чакам
и не те намирам.
Луна и небе,
здравец и бук,
камък и вода,
светлина и мрак –
всичко това съм аз,
защото те обичам.
СЪРЦЕТО МИ ПРИ ВАС ОСТАВА..
на баща ми
Сърцето ми при Вас остава,
аз потъвам във забрава.
Тръгвам по света голям,
но си мисля само за ВАС!
Сърцето ми при Вас остава,
аз потъвам във забрава.
Прекосявам далечни хоризонти,
душата ми търси пристан нов…
Сърцето ми при Вас остава,
аз потъвам във забрава.
Душата ми самотна пак ще странства
и ще търси родните пространства…
ЛЯТОТО В МЕН…
на съпругата ми Стиляна
Лятото във мен се сгушва
като мъничко дете.
Още търси в клоните
упойващия аромат на пролетта.
Водопадът устремен и опасен
ми прошепва песен:
„Чаках те в полунощ”!!!
Но думите не стигаха до теб –
до твоята изгаряща усмивка,
до вятъра, развяващ като шлем
прокобата, че ще си моя!
СВЕТОВЕ
Моята страст е неизвестното,
което сякаш няма край.
Обгръщам с поглед твоето лице,
и се взирам в очите ти бездънни,
които сякаш нямат край.
Това е моята тъга и нежност
по тайните необозрими –
трептят в едно вселените
и всичко се прелива:
голямото в малкото
и малкото във ВЕЛИКОТО.
ОЧАКВАНЕ
Дърветата, с оголените клони,
очакват пролетта.
Та тя нали дарява –
Любовта?
Тича вятър, целува дърветата,
дето ронят безмълвни сълзи.
Тича вятър, погалва косите,
дето чакат по – добрите дни.
Светът е днес щастлив,
но утре ще очаква с надежда
слънчевия лъч игрив,
който през облак пак в мен се вглежда.
Дърветата, с оголените клони,
очакват пролетта.
Та тя нали дарява –
Любовта?
СПОМЕН
Завръщам се в спомените си
и виждам варосаните стени
на онази къща, в която
премина детството ми.
Виждам пожълтелите портрети
на моите предци.
Старата камина,
пред която баба се е свила.
Родната ми къща се е сгушила
като луковица на кокиче
в родната градина.
Винаги при старата ми къща
сънищата мои пак се връщат.
В родната ми стая пак присядам.
Спомени извират в мен като река…
ИЗПОВЕД
Нима не сме забравили
героите на свободата?
Всеки ден се молим –
„нека аз да съм добре!”
Честичко завиждаме
на всеки, чувстващ се добре.
Но винаги забравяме
да кажем „извини ме”.
ПЪРВИ КЛАС
Аз съм вече в първи клас,
смея се на глас.
В училище за първи път
ще устроя моя знатен кът.
Учителката мила
стаята е подредила.
Букварчета раздава
и ни обяснява.
Знания да съберем
и достойни българи да порастем.
САМОТА
От изгрев до залез
аз стоя и чакам.
Чакам теб – ЛЮБОВ.
Тъй сладка и незабравима
ти идваш и отиваш –
както светлината гони мрака.
Мрак е в мен и отвън вали.
Вали и не спира, не спира.
Чакам теб – теб ЛЮБОВ.
ВЯРВАМ
Аз вярвам и не спирам,
аз вярвам и застивам,
аз вярвам и отивам,
аз вярвам и заспивам.
Заспивам и сънувам,
сънувам най – хубавия сън,
сън за теб, за теб и мен.
За теб и мен – миг несподелен,
миг несподелен за утрешния ден.
Чудно е, че все още чувствам,
чувствам, че си до мен,
до мен като полъх на вятър,
вятър устремен към
ДАЛЕЧНИ И БЛИЗКИ ХОРИЗОНТИ.
ОТ ДУШАТА ЗА ДУШАТА
Хукват от мен слова неизречени,
достигат до хора добри и зли.
Какво ли ще кажат те –
не знам, но чувствам, че
погледи мили ме гледат
и викат „Все напред!”
Върви, върви, тъй както
хукват словата от мен
и волно се реят по целия свят.
ИСКАМ
Искам да заспивам аз на светлината,
искам да сънувам само теб,
искам обич да ми изгаря душата,
искам огън буен да съм аз.
Искам обич до насита,
искам безграничната любов,
искам света да е в краката,
искам всичко аз да ти даря.
МАДАН
Той в Родопите се гуши
като мъничко дете.
Отгледан е от планина
и закърмен с огнена вода,
благословена от Орфей.
Свидетел е на множество
съдби –
ревниво пази своите
чеда –
Мадан – огледало
на хиляди лица.
НАСТРОЕНИЯ
***
Лятото е тук и прегръща пак полето –
всяко мъничко зрънце се пропуква пак,
за да се роди нов живот.
***
Всяка мисъл пазя за теб,
всяка мисъл при теб ме връща,
всяка мисъл покрай теб отминава,
омагьосва ме пак водопадът любов.
Всяка мисъл пазя за теб.
***
Погледна ли те – става зима в летен ден.
Погледнеш ли ме –
зимата във пролет разцъфтява.
Докосна ли те –
сърцата спират във
забрава.
***
Пазя всеки спомен
като ден отминаващ.
Броя
секунди,
минути,
часове.
И ти казвам „Обичам те”!
***
Бавно мостовете към теб
се рушат и минутите
стават цяла вечност.
***
Дъждовен облак е надвиснал в живота,
любовта като камък е твърда,
болка изгаря душата и отвътре боли.
Светлият лъч се явява като зора
и след тъмния облак изгрява дъга.
Любовта се възражда и спира да боли.
СВЕТЛИНА
Стоя на лунна светлина
и започвам да говоря
със звездите.
Те редят безмълвни
слова и напомнят
сякаш за момента,
в който ще си моя.
Но плисва дъжд студен
и мечтите ми на прах
разбива.
Денят прогонва мрака –
всичко се оказва, че е
просто сън.