Цветанка Иванова Ценова е родена на 05.03.1939г. в гр. Враца. Още от малка участва в различни творчески кръжоци. Завършва зооинженерство в гр. София. Работи като зооинженер, преподавател, проектант и директор на Агробиологична станция. Пише от малка, но едва през 2015г. издава за първи път самостоятелна стихосбирка с интимна лирика – „Закъснели вопли“. Има публикувани стихотворения в местния печат, както и в Алманах „ Под лъчите на слънцето“, 2015г. и 2016г. Член е на Конфедерацията на българските писатели – клон Враца.
НА СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
Нощта обгръща с плащ притихналия град,
клепало бие в храма на Софроний
и звучният му глас ехти от там,
старинен химн над стария балкан.
Заслушан във гласа му вечен
незнам защо във тишината
пред нас застава сам Софроний
непроменен от времената.
Живее словото му и ще буди
пак вярата в сърцата ни човешки,
отеква сладкогласното клепало
„на полза роду“ и с легенди светли.
Тук всичко земно се променя,
изменят се времена и люде…
и само житието на светеца,
тъй както словото му ще ни буди!
ПРИЯТЕЛИ
На моите колеги
Приятели, колеги, ще се срещнем някой ден,
ще си стиснем длани,ще поседнем за някой час
ще дойдат ли всички, само младостта ни,
единствена, ще липсва между нас…
Години, години, как бързо отлетяхте,
проблясва в косите сребро,
и спомените ще бъдат по-скъпи и мили,
затова често ще се връщаме към тях.
Ще се връщаме към младите години,
когато сърцето тупти, очите искрят,
да тръгнем към зова на сърцето
по пътя с нова сила.
Нека отново се съберем днес
и да забравим грижи и тревоги,
да се потопим в пленителното време на младостта.
Дълбоко в нас гори оня божествен плам
на светлия младежки порив.
Приятели, по пътя често има буен вятър,
но „бурите не ще ни повалят“,
в мислите ще бъдем заедно завинаги!
ВРАЦА-МОЯТ ГРАД
Закътан в скута на балкана,
забулен в мъгла от спомени остана,
аз мисля си за мама,
с тъга на младост преживяна.
Пристанище на дни безгрижни
на волни, палави игри
след дългите и трудни дни,
с много обич пак ме заплени.
Забравен дом стои самотен
и къщата в жълто пак мълчи
очакваме с въздишка скрита
да открехна заключените й врати.
Градът отдавна не е същият
и няма го безгрижният смях
и улиците с калдъръм покрити
и къщите, прихлупени от сняг.
Сега е друг и нов, и подмладен
прострял широка, силна гръд,
стремително напред е устремен
красив, мъжествен, горделив!
Забравата над него няма власт
ипепел от вражда не може да го скрий,
огнището, угаснало на моите деди,
с нова сила пак да запламти!