Янко Стефов

Posted on by konfederaciabgpisateli
ЛЕЖИ ЮНАКЪТ
Едно разплакано небе …
И сълзи по лицето на нощта.
Юнака днеска кой ще погребе,
че той сразен лежи върху пръста ?
Как грозно вятърът фучи
и върху него хвърля куп листа.
– О, аз ще го измия от кръвта –
шепти дъждът с наведени очи.
– До мойто майчино сърце
ще го прегърна ласкаво, че той
за мене падна във неравен бой –
земята рече с пламнало лице.
Лежи юнакът сам и тих
върху пръста, потънал в прах.
Като звезда той свети в моя стих.
Макар и мъртъв още всява страх !
ЩЪРКЕЛОВО ДЕТСТВО
На Гичо
На черквата до нас,
в гнездото на кубето
напролет виждах аз
как слизат от небето
два щъркела и как,
прелитайки над двора,
със свойто трака-трак
събуждаха простора .
Възсядах някой клон
на старите черници
и като от балкон
посрещах тези птици .
Веднъж с едно момче
седяхме на дървото,
но без да знаем, че
се приближава злото .
В гнездото в тоз момент
отнякъде дохвърка
до болка уморен
един от двата щърка.
В миг пушка изтрещя
и щъркелът залитна,
но все пак тоуспя
за сетен път да литне .
И смъртно наранен,
без поглед да извръща,
се строполи смирен
на старата ни къща.
Прибрахме го убит
с учудени зеници …
И днес лежи зарит
под нашите черници.
Не знам коя ръка
деня ни помрачи,
но виждам все така
две питащи очи.
И отговорът в мен
тежи като наследство,
в което този ден
погребах свойто детство.
ИЛЮЗИЯ
И ето – аз съм пак на път !
И бавно, и невъзвратимо
след мен остава къщата старинна –
край калдъръма, напоен
със тропот на коне .
Преследват ме измамени мечти,
прегръщат ме разплакани илюзии.
Но аз вървя
към пясъчния дом, където
отдавна ме очакваш ти .
Янко Стефов

ПРИКАЗКА ЗА БАЙ МАНАС

Мафията дива разиграва
както иска коня си у нас.
Цялата държава разпродава –
все му е едно на Бай Манас.

Ето, влязохме във ЕС и НАТО,
и какво – оказа се, че там
пльоснахме във по-голямо блато,
ама Бай Манас не го е срам !

Князът, дето български не знае,
преди време лапна БТК.
Сринаха „Балкан“, а той си трае –
Бай Манас не вдига и ръка.

Бай Манас живурка си и чака :
все ще падне нещо, щом си пас.
Ето , на Онез – Булгартабака,
а на Бай Манас – луксозен фас.

Някой там издига глас, стачкува,
иска работа, храна и дом.
Бай Манас се прави, че не чува
и се крие в къщи мълчешком.

Бай Манас не се преструва,
мисли и живей като муха :
кратък е животът, не си струва
да го тровиш за една троха !

Чувам как ме питате сърдито :
“ А бе, кой е тоя Бай Манас ?“
Може би е оня, който пита.
Може би… Не знам и аз !