СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДИМИТЪР АСЕНОВ

Гордеем се с тебе, Омуртаг!

Притихнало като жарава,

тлееща за кой ли път.

Едно градче се извисява

стратегически на кръстопът.

 

Сгушено е там, във Подбалкана,

с велико, ханско име- Омуртаг.

Сякаш славата му е втъкана

и се разнася по целия ни свят.

 

Оттук е космонавтът Сашо-

българинът, дето в космоса летя.

И не само Родината наша,

но и планетата за нас разбра.

 

Прославихме се и със красота,

която е поредната ни гордост.

Америка Росица за мис избра

на цялата българска общност.

 

Гордеем се със тебе, Омуртаг,

и с твойте хора трудови и честни.

Имало е и ще има поводи пак,

да сме щастливи и известни.

Следдъждовна дъга

 

Оголя на двора старата ни дюля,

окапаха дори последните листа.

В небето облак предвещава буря,

вдигна се и речната мъгла.

 

Ноемврийското слънце изчезна,

полуздрач се спуска зад баирите.

Преди нощта тъмна, беззвездна,

прибраха стадата си пастирите.

 

Свири в клоните бездомен вятър,

може би се бори с тишината.

Величествен пристъпва мракът,

покорил изцяло светлината.

 

Светкавица проблясва във небето,

сякаш осветява пътя на стихията.

Напълно опустяло е дори полето,

безсилно пред на бурята магията.

 

Ето притъмнява грохот се разнася,

тътен глух разтърсва цялата земя.

В този миг небето ни поднася

следдъждовна, многоцветна дъга.

Божията сила

Младеж запътил се в посока

във този тъй различен свят,

видимо пътуващ без насока,

за който няма връщане назад.

 

В един момент на кръстопът,

почувства се той притеснен.

Къде да тръгне, по кой ли път

ще бъде във живота улеснен?

 

Път обратен нямаше за него,

това бе заявил категорично.

А достойнството и лично его

отредиха състояние критично.

 

За миг си спомни дните трудни,

проблемите и думите изречени.

Молитвите към Бога в нощи будни

и миговете на провал обречени.

 

И сякаш нещо на часа просветна,

май Божията сила го окуражи

и тази вяра могъща, достолепна,

накара го напред да продължи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато си отива любовта

Когато си отива любовта,

единствен споменът остава,

а днешната безумна самота

в сърцето мира ти не дава.

 

Когато си отива любовта,

болката в главата ти нахлува.

И тихата романтика в нощта,

завинаги със тебе се сбогува.

 

Когато си отива любовта,

за теб животът няма смисъл.

Затихват всичките ти сетива

тягостна е всяка твоя мисъл.

 

Когато си отива любовта,

усмивката изчезва от лицето.

Душата ти обсебена е от тъга,

болезнено кърви сърцето.

 

Когато си отива любовта,

вяра и надежда бавно губиш.

Безсмислен, пуст ти е светът,

страх те е отново да се влюбиш.

 

–

Да измамиш любовта

Дори да си добър магьосник

или пратеник ти на съдбата,

в любовта ще бъде фокусник

единствено сърцето и душата.

 

Може с погледа си да омайваш,

да се обясняваш с думи сладки.

Ала пред сърцето се предаваш

и за него няма мръсни хватки.

 

И дори когато виното отпиваш,

в чашата ще виждаш образа й ти.

А щом устни в устните й впиваш,

ще усетиш топлината и дъха й.

 

Винаги когато смело заявяваш,

че спомените, чувствата изстиват,

от лъжата ще се изпотяваш,

цялото ти тяло тръпки ще побиват.

 

Затова, приятелю, от мене запомни:

С думи нежни и със външна красота,

можеш да измамиш всичко друго ти,

само не и чувствата във любовта.

Бабите не остаряват

Няма как да остарееш,

ако за внучето се грижиш.

Доста дълго ще живееш,

край него щом се движиш.

 

Нямаш време за почивка,

участваш ли в играта.

Ставаш, лягаш със усмивка,

чувстваш се като децата.

 

Ще рисуваш, щеш не щеш,

детски песнички ще пееш.

Приказки на внука ще четеш

и на Баба Яга ще се смееш.

 

На обяд ще го приспиваш,

седнала край детското легло.

От умората ще си почиваш,

на дивана свита на кълбо.

 

Въпреки това ще си добре,

болка няма да почувстваш.

Щом до теб е малкото дете,

вечно млада ще се чувстваш.

 

 

Гурбетчия

На гурбет отивам, мамо,

ти за мене не плачи.

Гледай баба, дядо

и за братчето се погрижи.

 

Знам, че ще е трудно,

роби сме в чужбината.

Но пък няма нищо чудно,

щом ни гонят от родината.

 

Тука няма прокопсия-

без пари не се живее.

Докараха ни до просия,

от глад човек ще полудее.

 

Със заплатите ни смешни

няма как да преживеем.

Май сме всички грешни,

а недай си Боже да се разболеем.

 

Ти не страдай, мале, не тъжи,

скоро ще преминат дните.

А със пот спестените пари,

ще ви гарантирам старините.

 

Любовта е магия

В такава нощ прекрасна,

усещам твойта топлина.

Любовната магия властва,

слеят ли се нашите тела.

 

Целувам влажните ти устни,

кръвта във вените завира.

А щом до тях се аз докосна

във мене поривът напира.

 

Защо ли толкоз те обичам,

твоят поглед ме пленява.

Знам, че много се увличам,

но кажи какво да правя…

 

В такава нощ омайна,

миговете са вълшебства.

Разбрала простичката тайна,

нашата любов се тества.

 

Казват, че била е еликсир,

нежност, опиат или стихия.

Господар на целия всемир-

любовта е истинска магия.

 

 

За душата на поета

Душата на поета е всесилна

и може всичко да я вдъхнови.

Веднъж на мълния е равносилна,

друг път пожар светкавично гаси.

 

Душата на поета е птица волна,

устремена към небесни висини.

Дали е страдаща или доволна,

изпълнена е с всякакви мечти.

 

Душата на поета е като небето,

във нея слънцето се отразява.

Словата й попадат във сърцето,

топлина и обич всекиму раздава.

 

Душата на поета е като сълза,

винаги ни гали парещо и нежно.

А щом е в дебрите на любовта,

докосва тя сърцата ни копнежно.

 

Душата на поета не търси слава

чрез своите творения, куплети.

С думите си чудеса тя сътворява.

Словото й като факел вечно свети