„НАШЕНСКИ ЗЕВЗЕЦИ” С ПРЕМИЕРА В СТРАЛДЖА

На 25 юни 2021г. в Стралджа се състоя премиерата  на книгата  „Нашенски зевзеци“ на Кръстю Рибаров. С това Стралджа даде  показен урок как треябва да се зачита достойнството на хората на изкуствата, допринесли за  популяризацията на града и за съхраняването на неговата културна история и емоционална Памет. „Много автори могат да мечтаят за такова топло посрещане, за толкова много избликнала обич!“, сподели след празника Тоня Борисова, дъщеря на писателя и член на Конфедерация на българските писатели от Ямбол.Освен нея в горещия юнски ден в Клуба на пенсионера присъства и внучката му Сълзица Борисова, чието дело е прекрасната корица на книгата.
Зам. Кметът на Община Стралджа, г-н Гроздан Иванов трогна всички с краткото си, но искрено и вълнуващо слово. „Родът Рибарови, каза г-н Иванов, чийто стожер е Кръстьо Рибаров, в Стралджа, е познат като род на учители и спортисти (лекоатлети и състезатели на батут), ресторантьори и икономисти, пожарникари, а сега вече и като литератори и художници-дизайнери“.
Г-н Иванов благодари на творческия екип за идеята да направи Премиера на книгата именно в Стралджа, защото в нея читателите и днешните жители на града ще го видят с други очи, ще усетят атмосферата на отминалото време, ще открият своите корени.  После г-н Гроздан Иванов връчи на развълнувания Кръстьо Рибаров почетен знак на Община Стралджа и Приветствен адрес от Кмета на града  г-н Атанас Киров.
С кратък филм Тоня Борисова  запозна присъстващите с дългия и криволичещ житейски път на баща си , започнал от родната сламена колиба в с. Терзийско и страстта към образование, когато  изминавал   всеки ден 24 км. пеша до училището в с.Искра. От посвещаването на едноокото 14 годишно чираче на шивашкия занаят в с.Огнен до израстването му като солиден калфа в Стралджа, Карнобат и Ямбол… Какво ли не е  бил работил Кръстю Рибаров: градинар, помощник в кръчма, коняр; възторжен участник в бригадирското движение , строил  линията Перник-Волуяк и Димитровград… Прозвуча разказ за  работата на родителите му в химическия завод в Димитровград – 18 години на смени в най-тежките, трудни и опасни производства!.За специализацията в Кемерово в Сибир, за изявите на баща си като дописник и кореспондент на множество вестници, Радио „Христо Ботев” и Радио „Москва”, за отговорната му работа като инспектор Охрана на труда на Химкомбината „Димитър Димов” в Ямбол, но най-вече – за първите му години като занаятчия в Стралджа при майсторите Стефан Събев и Коста Стамов ( бащата на незабравимата Ваня Костова)!
Силно развълнуван, гостът сподели спомени за онези далечни години – вече 75! -, когато като младеж е живял и работил в Стралджа. Припомни забележителни личности, с които животът го е срещнал и свързал, но и възкреси невероятните образи на стралджанските зевзеци, останали в паметта му до ден днешен все така ярки, колоритни и истински.
Дъщерята-актриса Тоня Борисова прочете  от книгата разказа „Домашен шаяк”. Публиката искрено се забавляваше и смееше на глас – всичко й звучеше така близко и родно!      Признание за стойността на книгата бе, че донесените екземпляри свършиха . Всеки искаше да отнесе у дома си тази необичайна книга с автографи от авторите. Сълзица Борисова сподели с присъстващите, че историите в книгата на нейния мил дядо, описани от майка й, са я развълнували с възможността да се върне и попътува назад в неживяното от нея време, да усети дъха му и срещне забележителни и колоритни живи образи!
Прекрасно усещане остави присъствието на една великолепна младежка четворка, поканена от племенничката  Антонина Рибарова, сред която бяха младият стралджански поет Димитър Драганов и литераторът-историк Андон Иванов.
В препълнените с вълнение редове  на своята страница във фейсбук Тоня Борисова наоиса:“Искам накрая още веднъж да благодаря от името на баща си на Сълзица, на семействата Дора и Андон Рибарови от Стралджа, на Таня и Михаил Рибарови  от Ямбол, на Община Стралджа и организаторите, постарали се всичко да бъде перфектно: г-жа Снежана Василева Вълкова , завеждащ Отдел „Култура” в Общината,г-жа Живка Йорданова и г-жа Мариана Стефанова.“
Вечерта завърши необикновено красиво с Родова среща на Рибарите – да се опознаят отблизо внуци и правнуци, да се усетят клонки от Родовото дърво, чиито дълбоки и жилави корени уважават и почитат .

Моменти от срещите