На 21 март 2023 г. на 87 годишна възраст ни напусна завинаги видния преподавател и директор на Педагогическият институт – Враца доц. д-р Златка Петрова.

Носител на орден „Кирил и Методий – І степен“, „Наградата на Враца“, Почетен гражданин на Враца – признание за успехите й в научната и педагогическа дейност, на които е посветен живота й.

Доц. д-р Златка Петрова бе достоен член на Конфедерация на българските писатели. Редактор на алманаха „Под лъчите на слънцето“ 1-9.

Поклон и мир на праха й! Светлина по пътя й към един по-добър свят, където ще продължава своите поетични изповеди.

Поклонението ще се състои в Новият гробищен парк на 24 март 2023 г. от 12.00 ч.

Израснала в близост до Белоградчишките скали, запленена от необикновената им красота, Златка Петрова търси израз на богатите си естетически преживявания в поезията и живописта.
Публикува лиричните си творби и есета в централния и местен печат.
Нейната емоционалност и усет за добро и красиво, както и за негативните явления в живота, намират израз в издадените й поетични книги: „Слънцето в очи да задържиш”, „Не будете тишината”, „По мостовете на надеждата”, „Маргарити” и „Теменужена виделина”. В проект е издаването на новата стихосбирка – „Към извора на дните ни”.
Като преподавател в Педагогическия институт Враца, доцент д-р Златка Петрова публикува научно-изследователските си позиции /формиран чрез експериментална дейност/ в научни статии, монографии /общо 40/ и в доклади /30 бр./ от научни конференции и семинари.
По-цялостна и задълбочена представа за научните й търсения и резултатите се добива от книгите й: „Приказката в света на детето” /2000 г./, „Приказни отблясъци” /литературни анализи/ – 2001 г., „В емоционалния свят на детето” /2002 г./.
Член е на съюза на научните работници в България от 1984 г.
Носител е на орден „Кирил и Методий” – златен, от 1987 г., за научна и ръководна дейност като директор.
Избрана е за почетен гражданин на гр. Враца – 2013 г.

ПОСЛЕДНИЯТ ТОПЪЛ ДЕН
си отива
и пъстрите коприни –
гальовни, изящни –
послушно лягат
в гардероба ми студен.
В отблясъка на багри
и слънчево обилие
все още дишат летните мечти,
подхранени от допира
на нежност синя.

А утре
ще задуха вятърът студен,
ще отнесе далече аромат
на лято, на свежи плодове…..
Сърцето ще се къпе в спомени
и ще трепти –
защита срещу вятър и мъгли,
полепнали по сиви ледове ….

Но природата е неизменно мъдра:
ще поспи, ще се събуди
и зацъфти отново
в новия си, светъл ден!

ОТВОРЕТЕ МИ КЛЕТКАТА!
Бързо!
Да се блъсна в простора далечен,
да откъсна парче синева!

Да намеря планинско кокиче,
с шепи от извор да пия
толкова бистра вода,
толкова чиста и песенна –
в летния задух отмора пречиста.

Тъй в зъзнеща нощ ще се грее
с надежда и вяра
душата сребриста!
Отворете клетката!

https://konfederaciabgpisateli.com/%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0/