Ася ДИЛЯНОВА:“От един сън преди 17 години се роди историческия роман „Наследникът“.

ИНТЕРВЮ  НА СВЕТЛА САНДОВА
С АВТОРКАТА НА „НАСЛЕДНИКЪТ“ Ася Дилянова — литературен псевдоним Aisha Delane

 

 Как се роди идеята за написването на романа „Наследникът“?

Идеята за „Наследникът“ се роди по един доста необичаен начин — от сън.

Преди около 17 години сънувах красив мъж с меч в ръка, който се сражаваше срещу враговете си. Не помня всички подробности от съня, но този образ остана в съзнанието ми.

По онова време слушах много филмова музика, особено произведенията на Джеймс Хорнър и Ханс Цимер. Тяхната музика ми въздействаше изключително силно. Във въображението ми започнаха да се раждат картини, герои, битки, драматични съдби и любовни истории.

Постепенно образът от съня придоби име, характер и минало. Така се появи Авел — главният герой на „Наследникът“.

Защо избрахте именно историческия роман?

Историята винаги ме е привличала със своите загадки, величие и драматизъм. Особено интересна за мен е епохата на Древен Рим, когато борбата за власт, политическите интриги и военните конфликти са определяли съдбата на цели народи.

Исках да създам произведение, в което историческите събития да бъдат не просто фон, а неразделна част от живота на героите.

„Наследникът“ съчетава история, приключения, любов, предателство, приятелство и борба за справедливост. За мен беше важно читателят не само да научи нещо за епохата, но и да почувства нейната атмосфера, да преживее радостите и страданията на героите.

 Колко време Ви отне написването на романа?

Работих върху „Наследникът“ около четири години.

Това бяха години на задълбочено проучване, писане, преработване и непрекъснато търсене на историческа достоверност.

Изучавах събития, личности, географски области, обичаи, военна организация и всекидневния живот на хората в онази епоха.

Понякога само една подробност изискваше продължително проучване. Не исках историческата среда да изглежда изкуствена или повърхностна.

Постепенно романът се превърна в мащабна история от близо петстотин страници, в която съдбите на героите се преплитат с големите политически сътресения на времето.

 Кой е Авел и какво го прави толкова специален герой?

Авел е млад мъж, чийто живот е белязан от една голяма тайна — неговия произход.

Той е наследник на могъщо име, но съдбата го изправя пред изпитания, които многократно го лишават от всичко, което обича и притежава.

За мен Авел е преди всичко човек със силен дух. Той познава любовта и предателството, приятелството и самотата, победата и унижението. Преживява тежки загуби, но не изгубва способността си да обича и да се бори.

Исках да покажа, че истинското благородство не се определя единствено от произхода или титлата. То се проявява в постъпките, в достойнството и в способността на човека да остане верен на себе си дори когато съдбата му отнеме всичко.

 Кое беше най-трудното при създаването на толкова мащабно произведение?

Най-голямото предизвикателство беше да съчетая историческата достоверност с художествената свобода.

В романа действат както исторически личности, така и измислени герои. Трябваше внимателно да изградя връзките между тях, така че художествената история да се вписва убедително в действителните събития.

Не по-малко трудно беше да проследя многобройните сюжетни линии и да запазя последователността в характерите, отношенията и действията на героите.

Но когато човек обича историята, която разказва, трудностите постепенно се превръщат в част от творческото удоволствие.

 Какво място заемат любовта и предателството в „Наследникът“?

Любовта и предателството са сред основните движещи сили в романа.

Героите ми живеят във време, когато политическите интереси често стоят над личното щастие. Любовта може да се превърне в спасение, но понякога и в причина за гибел.

Предателството пък невинаги идва от открития враг. Понякога най-тежкият удар е нанесен от човек, на когото си се доверил безрезервно.

Стремях се да изградя сложни човешки отношения, в които героите не са просто добри или лоши. Те имат своите страхове, слабости, надежди и вътрешни противоречия.

Именно тези чувства правят историята жива и близка до съвременния читател, независимо че действието се развива преди повече от две хилядолетия.

Вие сте педагог и музикален ръководител. Как музиката влияе върху литературното Ви творчество?

Музиката винаги е била неразделна част от моя живот. Като педагог и музикален ръководител ежедневно работя с нея, но за мен тя е и огромен източник на творческо вдъхновение.

Когато слушам определено музикално произведение, във въображението ми се появяват картини, движения, човешки лица и цели сцени.

Особено силно ми въздейства филмовата музика, защото притежава способността да разказва истории без думи.

Много от сцените в „Наследникът“ първоначално се раждаха като образи, предизвикани от музиката. След това постепенно ги превръщах в литературен текст.

В този смисъл музиката и литературата за мен са два различни начина да изразя едни и същи чувства.

 Как се стигна до идеята романът да бъде представен на международната читателска аудитория?

След като написах и издадох три романа, започнах все по-сериозно да обмислям възможността произведенията ми да достигнат и до читатели извън България.

Смятам, че историята на Авел притежава универсални послания. Любовта, стремежът към свобода, предателството, достойнството и борбата за справедливост са теми, които вълнуват хората независимо от тяхната националност.

Затова предприех превода на „Наследникът“ на английски език под заглавието The Heir.

Това беше още едно голямо предизвикателство, защото за мен беше изключително важно да се съхранят художествената атмосфера, историческите понятия и емоционалната сила на оригинала.

Целта ми е романът да бъде представен чрез международната платформа Amazon, както в електронен, така и в печатен формат.

Какво бихте искали читателите да почувстват, когато затворят последната страница на „Наследникът“?

Бих искала историята да остане в съзнанието им дълго след прочитането на последната страница.

Да почувстват, че са пътували през времето, че са познавали героите лично, че са страдали и са се радвали заедно с тях.

Надявам се Авел да бъде запомнен не просто като герой от исторически роман, а като човек, който въпреки всички изпитания продължава да търси своето място в света.

Защото понякога най-голямото наследство не е богатството, властта или славното име, а онова, което човек успява да съхрани в душата си.

 Какво бихте казали на хората, които мечтаят да напишат книга?

Бих им казала да не се отказват от мечтите си.

Писането изисква търпение, постоянство, много труд и вяра в собствената история.

Не е достатъчно човек просто да има идея. Трябва да я обикне, да живее с нея, да я развива и да бъде готов многократно да се връща към написаното.

Моят роман започна от един сън, който не забравих. Години по-късно този сън се превърна в цял един свят.

И ако моята история успее да докосне дори един читател, да го развълнува или да го накара да се замисли, значи усилията ми са имали смисъл.