Стихотворения от Веселин Касчиев

С Ъ Д Н И Я Т  Д Е Н  Н Е Б О Ж Е С Т В Е Н

 

 

Писачите бездарни,

обсебили Словото,

убиват духа с нечувана наглост

и искат да го заменят със себе си,

с дребното си човешко битуване,

тъй че духът да бъде бездарие!

Идете и дръзко им го кажете!

Ще ви засипят с крясъци домораслите гении!

„Единен фронт на посредствеността!”,

Иван Хаджийски само така би ги нарекъл.

Четете и вижте!

Нонсенс.

Безсмислици.

Логорея.

Поток от несвързани думи.

Разпокъсана асоциативност.

Автоматично писане до интелектуална несвяст.

Приумици и глупост.

Четете и вижте!

Пред вас – отрепки на духа.

Екскременти на духа.

Злодеи на духа.

Четете и вижте!

Намъдруваха се с празнослов

и се възцариха над ума и творението,

за да са ум и творение.

С тях абсурдът стана венец на природата,

бездуховното се обожестви

и анихилацията на съзнанието стана вселена.

Четете и вижте!

Но във един свят на духовен сумрак

те са естествени.

Но във един свят,

където парите са във самото естество на нещата

и най-висш израз на съзнание,

но във един свят,

където измамата е кредо,

висш морал и принцип,

те са дори самата невинност.

Оставени на себе си от паричните потоци,

те са дори самата безвредност.

Евтинатаим залъгалка обаче

дава път на всяко злодеяние и всяка гавра.

„Хвала на бездарните писачи!” –

казва фарисеят в политиката.

Развързват ми ръцете за моята свещена демагогия!”.

„Хвала на бездарните писачи!”,

казва гангстерът с патос. –

Докато те бездейно си реят душата в заветната глупост,

аз дейно трупам богатство!”.

„Хвала на бездарните писачи!”,

казва олигархът,

който ви хвърля на кучетата

като най-драгоценната им мръвка,

и продължава:

„За вас никой пръста си няма да мръдне,

те ще ви гледат сеира,

ще леят лукава усмивка

и ще нижат глупост след глупост”.

Четете и вижте!

Но ще видите ли срама и позора?

Ще продължи ли дрямката на бедното ви съществуване?

Или ще възроптаете пиянски в кръчма,

ще преобърнете света със крясъци

и след това ще се търкаляте

в пиянско унижение под масата?

Събудете духа си,

нещастни,

или вървете по дяволите!

И да не искате,

там Бог сам ще ви сложи!

Но ако и той нехае,

ще дойде съдният ден небожествен

и върху вас ще се сгромоляса

цялата ярост на човешкото мироздание.

Дано тогава да ви дойде умът –

той да е свободен

и вие да сте свободни заедно с него!

 

ПЪЛЕН КВИТ

 

 

На поета Славчо Николов

 

Видяхме града,

но не искахме да го видим.

И той ни видя,

но не искаше да ни види.

Градът и ние бяхме квит.

Във очите на града ние бяхме анонимни.

И във нашите очи той не беше по-различен.

Един друг хората така се виждат –

без да имат очи да се видят.

Но ако попитаме града какъв е,

ще ни каже,

че е град велик.

Но ако себе си попитаме какви сме,

ще кажем,

че и ние сме велики.

Градът и ние бяхме пълен квит.

Всеки за себе си беше велик.

Всеки за другия бе анонимен.

 

 

 

ТАЙНАТА НА СПАСИТЕЛЯ N.

 

 

Спасителят мечтаеше.

За море.

За плисък на вълни.

За чайки в светлия лазур.

За слънце с парещи лъчи.

И за удавница мечтаеше.

С разтупкано от страх сърце.

И с жажда за любов.

Болката ѝ сладка копнееше

от устните ѝ да изпие.

И с въздуха чист на гърдите си

да ѝ вдъхне живот.

На удавница спасителят съвсем не случи.

Удавник беше той.

В мечтата своя бе удавник.

И не искаше от нея той да се спаси.

А и беше убеден,

хвала на Бога,

че спасители от мечти в природата няма!

 

ТРИ ЛЕКЕТА

 

 

Три лекета важни

с важна цел са се събрали.

Седят във размисъл дълбока.

Глави допират.

И глави отдалечават.

Те са жури.

Леке ще награждават.

Себеподобният е само по вкуса им.

Събрани три лекета на какво са равни?

На леке голямо.

Шушу-мушу…

Шушу-мушу…

Шушу-мушу…

И голямата награда взе голямото леке.

 

Но намери се човек.

От друго някакво тесто замесен.

Удари той по масата и каза:

„Край!

Не може повече така да продължава!”

И наградата във въздуха увисна.

Висяха и лекетата със нея.

Настана олелия.

Вой нададе се.

И писък.

Безброй лекета се събраха,

най-черна кал да хвърлят по човека.

При лекетата сега дали наградата ще си остане,

или от техните ръце ще бъде тя отнета?

Ще надделее ли над тях човекът?

…И да не успее,

тъмните дела на черните души

все пак от него са разкрити.

 

 

 

САМОИРОНИЧНО

 

 

В дневника си потаен взех,

че написах.

Някога дребните хулигани

чукаха камъни няколко дена.

Аз чуках камъни при жена.

Там бях хулиган непрестанно.

Без капка вина във море от любов.

Но от това душата ми не стана дребна хулиганка.

Душата ми стана още по-чиста душа.

Със злите жени някои озлобяват.

Със злите жени аз просветлях.

Дали не е време да ми се падне добра,

че да чука камъни при мъж,

също като дребна хулиганка,

и в добротата си да става все по-чиста и добра,

или като мръсно коте да ме изрита,

за да ида при злите жени

душата си да пречистя,

„невинната” си душа благородно да извися?