Стихотворения от Даниела Дамянова

 

Побързай

Да бъда с теб

е толкова красиво.

Да сбирам

слънчеви листа в дланта.

От миглите на Арда да отпивам

лазурни думи,

чисти небеса.

И сякаш малко ни е нужно,

толкоз малко-

листа от детелина

да си съберем.

Следата на Орфеевата песен

да прегърнем

и вятъра,който да ни носи

на криле.

Ще можеш ли да бъдеш

топлата река

събрала искрените ручеи

във скута си?

Ще можеш ли да ме завиеш

с пелерина

от топлите листа

на Рила и Пирин?

Побързай!

 

 

 

Болка

Събуди ме пронизващия звук на телефона

усетих го,макар и със сетни сиви сетива!?

Звънеше без да се интересува-

за времето и проблемите ми за деня!

Обади ми се някой,все едно …

Свикнах да очаквам!?

Да не виждам ,но да чувствам и руша.

И без известни угризения дори

от  ежедневието си да изваждам

с една нелепа невъзможност-

не знам,защо наречена живот?!

 

 

 

Невъзможност

Вече  свикнах да не ми върви!

Всеки втори ден да ми е мрачен

и все едно,какво било е вчера-

знам,че всичко е лъжа!

Празни и умиращи надежди!

Научих се ида губя, и да греша.

С поглед друг във себе си да се вглеждам,

защото всичко е безкрайна самота.

И всеки ден е вчерашния ден ,

и аз се чувствам непотребна!?