сТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ЗАРА КЪНЧЕВА

БЕЗДЪНИЕ

Гмуркам се в мивката
в търсене на чистота.
Грижите ми миришат
на мухъл.
Чиниите плуват умело –
правят си състезания.
Не можах да ги удавя,
сега ще трябва да ги мия.
Верото е лекарство –
избавление на съдовете
от мъките,
а аз съм зъл доктор.
Не съм чувала вилица
да умира от натравяне
с препарати,
старите руски лъжливи лъжици
ще издържат.
Ръцете ми непохватничат
от безсилие.
Сред това бездъние,
току виж съм намерила
Атлантида.
Хабя толкова вода,
че няма да има нито капка
за калиите,
нито гьол за коалите,
няма да може да си измиете
колите.
Може би предизвиках
екологична криза,
но съдовете гладко
заблестяха с арогантна
чистота.

* * *
Неделя сутрин –
хората са хора.
Редят се
на опашки,
пререждат се,
препоръчват си
пасти;
пият ранни бири
с повехнали вафли;
къмпингуват,
преяждат,
блъскат ги коли,
раждат им се внуци,
правят зимнина,
купуват си бански,
псуват,
после се усмихват;
прегризват гърлата
на любимите си,
играят пого на
зеленчуковия
пазар;
всички усещат края,
денят след това е
само шанс,
митична
алтернатива –
заспиват и
сънуват ново

ПЪНКАР

Една
шестнадесетгодишна
бреза
прослуша пънк,
боядиса си косите
ярко оранжеви,
разбунтува се
и трайно
прогони зимата
от квартала.

УЛИЦА

Миризмата на мърша
е прекалено плътна,
за да е внушение –
може би любимата
улица умира,
може би навред
нещо издъхва.
Стискам носа си
с пръсти
и осъзнавам –
животът е смърт.

* * *
Мухите на моя следобед
си дават наздравици
с моите чаши,
белят ме,
ядат трохите ми
и с надути коремчета
плюят късчета от мен
по новата си жертва.

ЧИСТАЧИ

Четки за зъби
се оказват най-истинските
проводници на моите
парещи спомени!
Били са в ръцете ми
след всеки кошмар,
всяко безсъние;
не са се оплаквали от дъха ми;
усетили са целувките
на всеки мой любим;
пили са кръвта на венците ми,
без да станат кръвожадни.
Тихо спят в банята,
не искат благодарност –
грижовно
търкат кариесите
на битието ми.
________________________________________________________–

*Зара Кънчева е носител на 8 награди от национални поетични конкурси