Стихотворения от Калина Радева

Фалшив фарвартер

 

Пак лято е.

 

Събувам се,

усещам песъчинки,

как на краката ми залепят се

и спомени написват във сърцето ми.

 

Събличам роклята,

бриз спуска се по моите извивки,

оставям се в ръцете му.

 

Приятно е.

 

Лъчите слънчеви

в морето отразяват се игриво

и канят ме при тях да ида.

 

Усмихвам се и влизам.

 

Морето обладава ме без свян,

косите ми пилее,

оставя ме без дъх,

разказва ми историята своя.

 

Аз влюбвам се.

 

Желая да е само мое.

 

 

И погледът ми само него вижда,

танцувам в неговия ритъм,

където и да ида – чувам го.

 

Оставам с него.

 

Морето неуморно прелъстява,

видях как изневери ми неведнъж.

 

Но аз не се предавам.

 

И искам го – отново и отново.

Изгубена ревнувам го през лятото,

а радвам се, когато то само е.

 

 

 

Девиация

Човекът и Магията

се срещнаха

на кея, там,

по залез слънце

и погледите

си кръстосаха.

 

Тя завладя го.

Той пожела я.

 

Набързо той разчисти

изстрадалото си сърце

и изгравира името й.

 

Ни ден,

ни месец,

ни година,

бленува я.

 

Но любовта им

невъзможна е.

 

Човекът примири се.

 

Остана там,

при нея.

 

Но прегърнал друга.

 

 

 

Фордевинд

Морето бурно е,

почива си от хората.

Търкаля счупените миди към брега,

закотвя ги на пясъка студен

като бодлива тел.

 

Самотна шлюпка

сбира улов

безуспешно.

 

И скърца силно

сякаш счупва се,

трески пращят.

 

А пирсът все едно

на край света е.

 

Рибар проклятия изрича –

сиромах останал –

осма вечер глад.

 

Сърфист се спуска

смело, но вълни

събарят го.

 

Морето бурно е

и гони дръзналите

да не го зачитат.

 

Заплашва ги със смърт

и заличава им следите.

 

Мечтател гларус

бори вятъра,

опитва неуморно

да гони своя курс.

Оглежда за съмишленици –

небосвода празен е.

Приятелите му избрали лесното,

където вятърът ги отведе –

доволни са.

А времето е спряло.

 

 

 

***

 

Душите срещат се и се разделят

животът тъй създал го е

а хората нетърпеливи са

Те искат бързо да достигнат до насладата

и да намерят половината на себе си –

онази истинската

И разочаровани вървят по пътя си

поглеждат с укор към небето

“Защо на мен?”

И в този миг се разминават със съдбата

А тя

Предлага множество решения

С единствен верен отговор