СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ КАТЯ ВАНГЕЛОВА
Таворска Светлина
„ В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“
Евангелие от Йоан
Звук и графика, Синайска планина,
Содома и Гомора във душите
и Светла Божия искра.
Алюзия от звездните Апостоли.
Пронизващ меч до раздвояване
в сърдечните оазиси и разума,
осъждащ помисли, желания,
Соломонови мъдри послания.
Вселенски орган с оратории,
отварящ дверите на Ада
и портите към Райските енории,
където също има алебарди.
Твори красивите ни сънища,
унищожава безпощадно,
едното острие е със боязън,
а другото – с отрова кръвожадна.
Вода и огън, билка или плевел
и мълния, раздираща небето
рисуват необмислен акварел
словата ни, понякога себични.
А те осмислят ни живота,
помагат ни да победим
зло, корист и неправда,
добро, любов да сътворим.
И от душите ни многострадални
словото оковите освобождава.
Виждаме ний образа си огледален –
на Ангел го оприличаваме.
Нека оставим да влезе в сърцата
дарът Божествен, да го съхраним.
С любов да погледнем в душите си,
знакът на Бог е непобедим.
Не си отивай, лято!
Изплъзва се през пръсти лятото,
на вятърът последен флирт.
Подгонил чайките по плажа
и свири дръзко за триумф.
Не си отивай, мое лято!
Остани още малко за мен!
Очите ми са парещи кестени
под нозете ти боси, кадифени.
Слънцето е моята кожа,
морето е моята кръв,
небето е тиха въздишка
от обич в моята гръд.
Ще стоя на брега и ще чакам
да стоплиш облачни дни.
Ще стоя доде светкавици
бродират небесни дъги.
Ще се скрия от сребърната меланхолия
на есенните сиви дъждове
под пъстрите балдахини на дърветата.
Ще те чакам край моето море!
BLUE MORPHO
Душата е затворена в пашкул,
незримо се бунтува в тъмнината.
Изпаднала в безумен абажур,
обречена се чувства светлината.
И болката разкъсва по парче
невидимия свят на таз измамност.
В упорството не иска да прозре
катарзиса на страдаща аморфност.
Събличайки монашеската дреха
намира свобода за своя път.
Красивата обвивка е утеха,
но красотата не е само плът.
Отвориш ли очите с нови мигли,
цветът на ирисите ще е друг.
Очакваното щастие изригва
с усещане за цялост в изумруд.
И в полета на синя пеперуда
съзираш истината свята,
че видимото само е заблуда,
невидимото – пътя на душата.
BLUE MORPHO е синя пеперуда в Южна Америка. Смята се, че неизлечимо болен ако я види, ще оздравее
Целуни душата ми по вишнево време
Като чайка разперила волно криле
над морето полита душата ми балдахинена.
Свободата целунала в безбрежно небе
поема между светове необяздени.
Видя планината как руни реди –
послания магични от древни руини.
Над тях облаци, бедуини бледи,
гонят усърдно ветрове побеснели.
Небето гальовно глава е склонило,
подрежда везмо по везмо съкровено –
шевица любов и топло багрило
бродира в сърцата обич благословена.
Приседна Бог сред тях на върховете,
погали с нежност и любов децата.
С неискана прошка изми греховете
в солените сълзи на планината.
Между тюркоаза морски и топаза небесен
стоя незавършена малка вселена.
А исках в сълзата на мъж есенен
да побера душа еднорогова, песенна.
Със синусов ритъм не се свири копнеж,
а яхнала смело вятърна грива.
Стоя с рокля от пурпурно слънце и скреж,
в окото на гларус вятър танцува.
Свалил окови и тягостно бреме,
сред вълни от нови стремежи,
целуни душата ми по вишнево време,
поведи я през звездни водовъртежи.