СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ КИРИЛ АНДРОВСКИ

НОСТАЛГИЧНО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

На Кирил Радовенски

 

Отгледах те като зрънце

в пясъчна пустиня,

сред остри зъбери

и канари.

дърво те пресъздадох,

с плодове,

сочни и добри.

Но от червея

не те опазих…

 

Съхнат клони и листа…

 

В тъмнината куче вие

и лае бледожълтата луна.

 

 

ПАТЕТИЧНО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

На Петър Манолов

 

Приятелю, какво ни с тебе свърза?

Всекидневните ни грижи

или мечтите дръзки

първооткриватели да бъдем,

да срещаме скръбта в очите

и с присмех злобните обиди

на подледците,

свили се в черупките си

като миди.

 

Приятелю, какво ни с тебе свързва,`

та бяга все от нас умората.

аз мисля –

нашата любов към хората.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗПОВЕД

 

Къде си, мое тихо пристанище,

на чувствата ми разпилени,

да пусна котва

и уморен да приседна на кея ти?

 

Къде си?

 

Различни ветрища

шибат платната ми,

къде си, мое тишхо пристанище?

 

Всяка нощ сънувам фарове.

 

 

ПЕСЕН ЗА ВРАЦА

На Ангел Вушков

 

Враца – град като птица,

край Балкана издига снага,

с бели къщи, с чардаци вити –

като знаме развето е тя.

 

Околчица легенди нашепва,

Боров камък предания мълви,

руски конник в дни и нощи

край скалите на стража бди.

 

Този град тъй силно обичам,

с Ботевска слава е озарен .

Враца – град като птица,

литнала устремно в новия ден.

..