П Р О Л Е Т
Зората пурпурна в зори
утрото на хоризонта тя откри
Капчици – роса блести
на утринните слънчеви лъчи.
Сънено отърсва се гората
върху плът- скалиста на планината.
И в далечина до где поглед се взира
на длъж и шир все зеленина се простира.
От птици горски се оглася
и към скалите ехо се понася,
от стръмни зъбери чукари –
към сухи букови върхари .
Спуска се поточе чисто
ограждайки островче тревисто,
в недрата земни то родено
от пътя дълъг, бълбука изморено.
ЖЕНА
Още от времето на Адам
Жената е творение природно.
Дали е така, или не е – не знам.
Тя е от реброто му родно.
Красиво цвете е жената –
венец най-дивен на земята.
Господ Бог така отреди –
с любов да зачева и рожби да роди.
Чистата женска душа
животът я руши и променя.
Всеки гледа, вярва и слуша
как лъжата истината заменя.
Жената към мъжа има своето отношение,
както луната към слънцето,
когато има затъмнение.
СИЛИСТРА
О,Силистра!
Родна,свидна и чаровна!
Ти,Добруджа
богата и плодородна,
Хей,Силистра-
древна и настояща,
с лъчезарна ,дивна красота.
зора кога се зазори,
изгрева посрещаш ти.
От ляво Дунав мие
твоите брегове.
от дясно Добруджа
налива своите класове.
Паркът твой-градина райска,
разцъфтяла в чудни
ароматни цветове.
радост за очите-
погледът сияй
към мечтани ,далечни светове.
Когато вечер залезът догаря
и слънцето се къпе
в пурпур-кадифена светлина,
градът заспива
в дълбока тишина.
Силистра родна,
любовта ми на живота,
аз сърцето си обрекох в теб
и с душа се влюбих
до сетният си земен дъх!