СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ЛИЛИ ЧОЛАКОВА

ИМПРЕСИЯ

По хълбока на лятото се спускам

и  като него чувството ми се скъсява,

забравило вкуса на твойте устни

с целувките, които оредяват.

На лятото във края, дето гасне,

умира миг от бягащото време.

Не може нищо да го върне – ясно.

Но… спомените няма как да ни отнеме!

ЛЯТНА ИМПРЕСИЯ

Отиде си… И слънцето помръкна
след стъпките ти, глухо прозвучали –
акорд неопростен и незаглъхнал
във струни, съвършенство не познали.

От устните отрони се въздишка –
душата се разписваше на сляпо.
А чувството, завързано с каишка,
проплакваше с отлитащото лято.

 

 

БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК

Една жена с душата си рисува
пейзажи, и дървета, и цветя.
Живота си в картини ще търгува,
да оцелее някак в старостта.
Ръцете на старицата треперят,
но четката умеят да държат.
Човеци търсят. Ще ли ги намерят
в мътилка на безпътен кръстопът?…
А горе … властолюбците нехаят –
качили стъпалата на властта,
където със парите си играят.
Пък долу… нека тлее бедността!
Старицата рисува, а тъгата
извиква сЪлзи в старите очи.
Не е на гения това ръката,
но ти … я целуни и замълчи.