Стихотворения от Лора Кекевска

ОСЕМ МИНУТИ

 

Нека ти кажа, може да имам вина,

щом не знам какво бих решила,

ако Вселената си направи шега,

без Слънце да бъде щастлива.

 

И всички суетни решения

ще са слепи в яркия мрак.

И само осемте минути време

ще бъдат подарък до земния праг.

 

И светлината тъжно ще се лута…

Ах, как не искам да имам вина,

ако след тази осма минута

се изгуби някъде твоята следа!

 

Дали е възможно?! Мисля си, че не.

Следата ти вече ще бъде във плен.

И след осем минути светлината да спре,

аз просто ще нося тебе във мен…

 

Лора Кекевска

 

*Светлината от Слънцето достига до Земята за около 8 минути.

КАТО ДЪЖД

 

Когато навън завали

и ефира с ритъм унесен

клавиши и струни неземни смени,

постой и чуй тази песен!

 

Когато небето реши

със гласа си властно сърдечен,

душите ни грешни, ах, как ги теши,

постой и чуй тази песен!

 

Когато навън завали,

на чадъра, леко разглезен,

сълзите на Бог по дланта покажи,

постой и чуй тази песен!

 

Постой и заслушай, това е свята молитва,

когато от земната длан дъждовното ехо политва!

Постой и заслушай пулса в тази дъга!

Повярвай, за теб е валяла пак песента!

 

БЕЛОТ

 

Мога ли от теб да се отдръпна,

от твоите щедри рамене?!

Вселената за миг потръпна,

близнаците родила – „да“ и „не“.

 

Не знам, разбира се, кога и как –

изборът го правиш вместо мен…

Какъв си, ех, почти хлапак,

от звездите само посребрен!

 

Но знам, разбира се, че знам –

мога да ти кажа ей сега –

както винаги и ти си прям,

взаимността ни ти я пожела.

 

Само мъничко от тебе скришом,

като подсказка в игра на белот,

на годините ще им покажа тихо –

обичам те, обичам те, живот!

 

Лора Кекевска