я
ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА НА МОИТЕ МЕЧТАНИЯ
„Поезийките“ са живите същества на моите преживелици. На моите въжделения, на моите болки, стремежи, покруси, загуби, помисли, радости и надежди: Трепетите и тръпките на моите Мечтания!…
Те са пчеличките в надморския ми въздух. Охлювчетата – рапанчета и други охлювчета без слушалка, мидичките, морските звезди, таралежковците, бодливковците, песъчинките…в моето море. Те са обитателите му и придружителите ми. Те дишат в мен и крачат по пътя с мен.
Така аз наричам моите скромни преживелици. И огромните мои мечти – Космоси! Изпълнени до дъно- и до крак с дълбоки сърдечни пожелания и с тайнственост… – Или с оная сила, която ние всички търсим, която ни ражда и на която се уповаваме!
Всички те – моите живи същества – кротки, смели, плахи и дръзки – малки и големи са ми Любими. И поиздокарани – облечени в техните поетични премени – по мярка. И за – дефиле!…
Облечени са в поетично слово!
Затова и им казвам „поезийки“.
Мира Бояна -Михаел
22.02.2022 г., София
На Айчето – самата тя
разцъфтяваща се пролет,
родена и в любимия ми
месец в Пролетта.
Пролетна картина
О, Пролетта – Мечта е!,
която всеки чака!…
А пък мечтите ни събудени
са Пролет –
с липи цъфтящи
и с неувяхващи спомени
от люляк и от бели нощи.
Във хор зачуруликват смелите врабци –
и толкоз важни! – и кой от кой
по гласовито се обажда!…
И косчетата тънко се надпяват…,
синигерчетата игриво – закачливо
върху клонките във цвят – танцуват… –
В своите красиви дрешки. На манекени
на любовна среща.
И само славеят до късно,
чак до залез
песента си пее…
За да приветства
и нощта, и слънцето, което се изгубва
и малките пчели – звездици,
които се роят в небето…,
а и светулките в крайморската
градина, които
се оглеждат и в луната и в морето.
18 Март 2022 г., София
Мира Бояна – Михаел
Пролетна вода
триптих
І. Прелюдия в сол мажор
Знаеш, обичам те не от вчера,
не даже от днеска, а сега – сега!
Сега е завинаги! – мили ми.
Вчера заспало е, утре не се е разсънило,
а днеска е толкоз закотвено, тромаво, гърбаво
от грижи и от дела!
Отсичам мига! Свещен е! Космически! –
И в него аз дишам, копнея, горя – умирам и пея.
За тебе живот, за тебе любов и за теб свобода!
О, мое сърце изстрадало, мой обични ми!,
Очакваш ли пролетната роса?!
ІІ.
- Знаеш, обичам те не от вчера, не даже от днеска,
а сега и сега! – Сега е завинаги! – мили ми. –
и ето, че впускам се, толкова жаден си, смея се
и преливам се в поточета от светкавична, прясна,
от пролетната вода.
С нея и двете сме. В танца на дните ни.
В слепия удар на зимата.
В гръмоленето на рекичките от планината.
- Непозната е тази пролет.
Пеперудена. Първолетница.
С нея и аз непозната и нова съм.
Обляна от ябълков цвят.
Обсипана от кремавите и розовите цветчета.
На сливите, на прасковите и на черешите.
Пух тополов пада в косите ми.
Греят над мене цъфналите букети на кестените.
Вишнев цвят ме поръсва с празнични нежни конфети.
Извива се снагата ми – обточена и гъвкава
като пееща лоза в любовните песни на славеи.
- Звънките им мелодии носят ме…
Те запяха още в края на февруари.
Пролетта съблече кожусите на зимата. –
И запрепуска, завилня топла фъртуна!
- Как се чудя сега и не зная аз ли съм или не съм?!
Жива ли съм или недействителна?!
Мира ли или коя?! Коя съм?! Тя – непознатата и аз! –
В едно новородено или възкръснало създание!
В пъстро-бяла роба.
С лаврови листенца и в божур и в люляк,
и в свенливи теменужки рой – обгърната.
- Пеперудена. Сияйна. Изворна. Твоя. –
И пак и пак тичаща, втурваща се
и преливаща се в поточета от светкавична, прясна,
от пролетната вода.
ІІІ. Съприкосновения
- Лодчицатата ми е в пролетния бързей,
който пее и ти ромони…
От дъха ти и от пролетния вятър
тя свободно ще се устреми
към голямото и синьо море.
А ти още се чуди! – накъде ще отпътуваме
свободни?!
Все на изток, на изток – и малко на юг;
и над родния, страшния наш Балкан,
над твоето храбро Габрово!;
и до нашето синьо, синьо Черно море,
при моята приказна и прекрасна Варна!
Пътят е славен! Но с Бога – безстрашен е!
Плавен е! – повярвай ми.
Това че се любуваме един на друг взаимно,
сърцата ни туптят в синхрон единен,
това че плачем и се смеем в една и съща гама
от „Одата на Радостта“ и на „Рапсодията в синьо“;
и после вслушваме се в тишината,
сякаш е дете заспало –
и знаем – няма нищо по-прекрасно
от туй да се стопяваме в дъха и в пламъка любовен…
Когато Тя е тук, когато с Нея сме се слели –
Тя нас ни има и владее ни:
Честита. Усмихната. Всеблага.
Отпиваме от ягодово вино.
Любовният ни еликсир едва що го опитваме,
а Доницети ни намигва и цъка ни с език,
сякаш тактува.
Отвличаме сарая тука – заслушани,
прехласнати в музиката –
пролет, ведрост, младост и шегички, шегички – Моцарт!
Хармонията е душата на света. Тя пее.
Космичното Сърце пулсира, тупка с огън и възхита!,
кове във видимия и невидимия свят! –
Съзвездия, галактики и ритъм.
Любовта богатство е безценно.
Хармонията е мехлем, спокойствие и бряг.
О, славни, славни наш Родителю, Творецо,
Спасителю на земния ни свят и на човека –
обърнати към Тебе с вяра! И в молитва! – Коленичим!
С небесен орган лееш
мелодии, движения, лъчи…
Звънти небето – ехото обратно.
Фугите на Бах обливат всичко
земно живо и небесно.
Възкресението идва с музика и звън!
О, мой бедни Йори, вдигни очи!
Балончетата няма да се пукат!
Април 2023
Пристига Феята на Пролетта!
Песен
за пролетните въжделения
и слука.
О, Пролет – феерия от фокус син
и сън зелен – така очаквани!…
Тя идва – и не шепти, а шушне
със полите си по избуялите треви,
докосва леко дългокосите върби…;
А пък мечтите ни – събудени
и в плен на радостта ни
са Пролет! – бяла и копнежна!…;
с цветчетата на вишните
и на черешите, на сливите
и на бадемите –
които валят като конфети върху нас,
премрежват ни очите…;
А ние, без и да очакваме,
без нищичко да виждаме
какво се случва?!…Къде сме?!…И кои сме?!… –
немеем…в захлас!… –
О, Сън ли е Това – се питаме?!
Блаженство ли?! –
Нирвана – за Душите ни Престолни,
Царедворни – в Двореца от синьо и зелено –
и от цъфтеж!…
Сияем в дъх и цвят! –
Сияем – от копнеж!…
Съзвездието на Овена
разгонва лешоядите – орли от облаци накупчени:
свъсени, чумерни – и с бляскави
доспехи от оловно сиво и сребристо Марс
саблено размахва се –
пропъжда вражеските сажди,
изгонва с буря кълбетата от дим – отровни
и коварни – взривоопасни мини на поле!
Преливат цветовете и върволица
тръгва от раздиплени дъги;
и оросено с перли и кристалчета – звезди
Полето светва! –Като седеф искрящ – на мида!
А Феята на Пролетта е все по-ведра
и напета! – пристигнала е Тя
със птичите ята – от звуците и гласовете им
подета!…
И ето Пролетта. Наистина. Е Тука.
Пристигнала. Като мечта! Реална.
А ние в нея люлеем се – също деца! –
На кичеста гергьовска люлка! –
И до Небето!…
16 Март 2022 г., София
Мира Бояна – Михаел
Ах, Пролетното Тайнство с име на Жена!
На Дряновската жена –
пазителка на Българския Дух
и на Дряновската Пролет!…
нали първи цъфти дрянът!…
Това не е Приказка,
а напълно възможна Реалност –
in Reality
за Душата на Жената
и за Душата на Мъжа –
които заедно ли са Обединени –
така се допълват,
че е Супер! Супер!…
- Тя пази го като зеница:
нанизани копнежи, Съкровение,
надежди – в изящна малка огърлица.
Ще вземе ли Обичният залогът ú;
герданчето, или пък китката
на нейната Душа?!;
Лудетината пък сама ще го дари
със дивно цвете от леса!
- Душата ú ще чака, ще гледа и ще моли;
Дете – в душата на Жена!…
- Дали на Нея Той ще се врече,
дали и Тя ще бъде Неговата
Райска птица?! –
Това е Тайнството на Пролетта!,
която носи Любимата жена!…
- За всяко цвете от света
отсъжда Бог и дава Светлина!…
- Ала е сигурно едно:
Принцеса и Кралица
в цъфтящата, искряща Пролет между Двама,
а после и в Градината
на общия живот –
да стане може всякоя една
любяща и любима
девойка и жена:
лудетина, свенлива – и с характер опак –
своенравна! –
- Ако обаче –
не затъче кросното си
с прокъсано и възлесто влакно! –
- Ако не е
лихварка, стипца и актриса. –
В Любовта.
04 -10 Март 2022 г., София
Мира Бояна – Михаел
Тя – моята песен
І част
Аз те обичам, Любими
тъй – както земята обича небето.
Тя – моята песен
в зелена гора е родена.
Зелена, разлистена, с трепет в листака!…;
Как да не пея аз моята песен?! –
разлистена, светла – и пъстра, и птича!
Тя носи тъга и въздишка, печал и надежда –
и младост в копнежа космичен!
За Радост е моята песен родена.
Живота със нея аз гледам.
Поетите с дар божий – с искрата!
Родеят се силно – обичат се в Бога, и земно.
С Любов – Любовта без предел е…
Обичат се – ала не пеят в дуети.
В хорала космичен изпълнил гората
всеки своята песен запява
с гласа си рождени…
Мира Бояна – Михаел
18 май 2005 г. – 22 май 2021 г.
ІІ част
Тя – моята песен – обича зората,
Зората – небето,
Небето – земята.
Така в нея космосът диша,
така тя живее – не спира, все тича…
И днес тук е дошъл мигът Ни! – За Радост! –
Всеобща и лична, за грижа – и лична – и Обща;
Така Радостта тържествува!… – и ние не сме като вчера –
а по-сърдечни и с милост – каквито сме всъщност,
по-храбри – и Граждани с доблест! –
Така в Радостта сме и Ние!… – :
Напъпва зората…,
задава се утро – по-ясно, по-чисто, по-синьо –
без облаци душни, мъгли безпрогледни,
без черни магии и вихри злокобни,
без пушек и сажди – и смог, вместо въздух;
Зората с малинови устни
докосва лика на небето,
на утрото снежно – искрящото чело,
косите ú бликват и спускат
позлата от слънце разлято, стопено…:
Разпуква зората, възправя се изгрев, запява гората!…, божури в градинките грейват! –
И Тя – песента ми
запитва зората
дали ме обичаш, Любими
тъй-както
Небето обича земята.
Мира Бояна – Михаел
25 септември 2021 г.