Любомир ПЕТРОВ

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

Красив и силен лъв, мъжкар,

от Африка, дойде в решетка.

До, местен, женски екземпляр,

сглобиха здравата му клетка.

Там всеки дъх бе прикован,

надиплен в мидена черупка

страхът навред е глух и ням

превит във мишата си дупка.

И в миг отекна тъжен вик.

Кънтежът въздуха раздруса.

Не бе ревът на лъв велик,

а зов, пронизан от покруса!

.

Да, звярът беше съкрушен,

за него нямаше отрада.

В саваната и нощ и ден

той не познаваше ограда?

Живот, поставен във затвор,

не вдъхва никаква надежда

За волен дух е туй позор,

дори в присъствие

на нежност..

 

Priumici korica