Стихотворения от Людмила Петрова

***

Аромат на огън

обхваща

всички мои

необвързани

обвързаности.

Не е обикновен

огън-

свещ е,

църковна.

Тамян

и кръст

са постелката,

на която

превивам душата си.

***

Кадифето на очите ти

размества кръвта

На нощта.

Създава свой ред,

заплетен във въжето

на спомена.

 

БЕЗСЪНИЦИ

Часовникът опъна

презрамките си

в противоположни посоки,

надявам се

да ги превърне

в лодка

за съня.

 

ДЕТЕТО

Локва-огледалце

заблестя в очите.

Детето в мен

иска да счупи

калния си образ,

а после

да го нарисува

в тебеширен кръг.

Пъстри корделки

украсяват

мечтите ми.