Стихотворения от Магдалена Велкова

ЗАЩО ТИЧАМ?

 

Защо тичам?

Търся тишината.

Чувам мислите си,

слушам птиците

и тревата.

 

Защо тичам?

Търся самотата.

Срещам се със себе си,

дивя се на синевата,

на полята.

 

Защо тичам?

Търся красотата.

Осмислям постъпките си,

бягам от сплетните,

от суетата.

 

Защо тичам?

Защото волна е душата.

Вдишвам аромата на земята.

търся и намирам

свободата.

 

ЕЛА, ЛЮБОВ!

Задавам си

хиляди въпроси,

разкъсвам се от  скрупули

и чувство за вина.

Ту мрачен облак

мислите ми носи,

ту обляна съм

от светлина.

 

Пристъпи тя

с краката си боси.

• Ще ме приемеш ли?-

Попита тя.

• Ще обсебя мислите,

духът ти,

ако ли не,

другаде ще отлетя.

 

Погледнах я.

Не я очаквах.

Защо точно

е при мен?

Дали не сбърка

адресата,

дали е реален

този ден.

 

А тя настойчиво

ме гледа.

Вперила е в мен

опиващи очи.

• Ела, Любов!

Ще те приема,

нищо, че може

да ми загорчи.

 

 

27.12.2016г.

Маги Велкова

 

СЪЧУВСТВЕНО

Уж тия, дето са нависоко

виждат хем надалеко,

хем нашироко.

Но, на наште политици

вечно гладни

като хищни птици,

тъй им слънцето

блести в очите, та не виждат

тия в низините,

дето все не стигат им парите.

На живот разгулен

се отдават,

даже май се състезават.

Хотели, яхти, самолети,

плаща им народа клети.

На екскурзии

до страни екзотични,

турят име:

,,визити дипломатични”.

По пътища разни

се пребиват горките,

да поработят в парламента

не стигат им дните.

Няма, кой над законите ни

да умува, но важното е

кой кого купува.

Незнайно как

българинът пък оцелява

и напук на всичко

все по-силен става.

Иска сметка за парите,

дето харчат тия горе

във висините.

Неодобрението си показва,

а по избори ги наказва.